Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
Шри Бхакти се разплака. Даже привидно безчувственият деван се просълзи. Зад мен хората започнаха да повтарят речта на рани и лека-полека из скърбящите плъзна мълвата, че Джанси няма да изгуби своята кралица.
И изведнъж въздухът се изпълни с чувство на триумф, като че ли присъствахме не на погребение, а на празненство. Рани се отдалечи от горящата клада, а когато очите ѝ срещнаха моите, аз вече бях широко усмихната.
Когато погребението приключи, рани се отправи тържествено към Дурбар хол. И този път изслуша просителите не иззад красивия параван с решетката, а от трона. Стекоха се стотици мъже, а когато и последният от тях напусна тронната зала, иззад завесите се появи Арджун, за да попита рани дали би могла да даде една последна аудиенция.
— Смятам, че е важно, ваше височество — добави.
В начина, по който изрече тези думи, имаше нещо, което накара всички ни да застанем нащрек по възглавниците си. Рани вече не спазваше пурда в Дурбар хол, така че когато майор Елис пристигна, със сигурност забеляза, че лицето ѝ е станало доста по-слабо и че тя вече не носи червения знак на съпругите в пътя на косата си.
— Сита, би ли поела за малко Дамодар, ако обичаш? — обърна се към мен кралицата.
Подаде ми сина си и нашият раджкумар нададе оглушителен писък. Започна да рита с крачетата си, уплашен, че се разделя от поредния човек, когото беше обикнал. Каши, която седеше до мен, протегна ръце и попита:
— Искаш ли аз да го взема?
Предадох раджкумар на Каши, която очевидно знаеше как да го държи, защото той се настани в скута ѝ така удобно, както беше седял у рани.
Днес майорът изглеждаше особено притеснен. Непрекъснато мачкаше шапката си, която държеше в ръце, и не смееше да погледне рани в очите.
— Майор Елис, с вас сме приятели още от пристигането ми в Джанси — започна кралицата. — Добре знаете, че мога да понеса всякакви новини. Ако са лоши, просто ми ги съобщете!
— Съжалявам, ваше височество…
— За какво?
— Аз… — очите му се напълниха със сълзи и едва в този момент аз си дадох сметка колко млад беше всъщност. Някъде на възрастта на рани може би, около двайсет и пет. — Британците говорят помежду си. Искат…
Не успя да събере сили да го каже. И аз усетих как по гърба ми пролазва някакъв хлад, все едно някой беше поставил ледената си ръка под ангарката ми. Каши до мен очевидно почувства същото, защото се вцепени. Дамодар започна да скимти.
— Майор Елис, кажете, каквото трябва да кажете! В крайна сметка каквото и да искат, те са наши съюзници, така че съм сигурна, че ще успеем да се споразумеем.
— Ваше височество, британците искат да анексират Джанси! Съжалявам!
Рани се изправи от трона си и изрече:
— Да не би да бях лош управник?
— Не е свързано с вас.
— Да не би да пренебрегнах някоя от заповедите им? Да не би да не изпълних някоя от молбите им?
Майор Елис очевидно не беше в състояние да си намери място от мъка.
— Но защо ще искат да сторят подобно нещо? — извика рани на английски. — Ние сторихме всичко, което поискаха! Преклонихме се пред правилата им! Те бяха тук при осиновяването на сина ми. Вие видяхте с очите си, нали също подписахте документите?
— Така е — кимна майорът. — Знам. Но сега твърдят, че това не било достатъчно. Че това дете не е ваш истински син. А когато си наумят нещо…
Всички дургаваси заговориха едновременно. Най-силен от всички беше гласът на Кахини:
— Никога няма да превземат Джанси!
Рани сведе очи към майора и попита:
— Какво можем да сторим?
— Но защо питате него? — провикна се Кахини. — Та той е един от тях!
Рани вдигна ръка, за да я накара да замълчи.
— Трябва да започнем с подаване на молба — отговори той.
— Дотам ли се е стигнало? — попита тя, отново седнала на трона си.
— Писмото с отговора ще пристигне след няколко седмици. Не знам какво възнамерявате да правите, ваше височество. Дали ще пожелаете да се омъжите повторно…
Сред дургавасите отново настана жужене и майорът започна да ни оглежда объркано.
— Майор Елис — изрече рани, — аз съм индийка. Вече бях омъжена, а ние, жените в Индия, се омъжваме само веднъж!
Лицето на майора стана червено като униформата му.
— Не знаех — запелтечи. — Много съжалявам. Аз… Може би трябва да си вървя.
— Не, моля ви! Нуждаем се от вашата помощ! Какво мога да сторя, за да спра този процес?
— Не знам дали изобщо би могъл да бъде спрян.
— Трябва да може! — извика отчаяно рани. — Джанси е моят дом! Той е моят живот! Това е кралството, което Дамодар е роден да управлява!