Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Работниците си бяха тръгнали и новото крило на хотела беше пусто. Петра отиде до таблото, за да провери кой е използвал количката за почистване, след като беше свалила картините с нея. Но на таблото вече бяха сложили нов списък.
Петра се зае да обикаля пристройката с неясната надежда, че ще открие двете изчезнали картини. Претърси навсякъде, но нямаше смисъл. Тя започна да се отчайва и да се обвинява, че толкова небрежно беше оставила картините на количката за почистване. От сега нататък щеше да гледа на всяка картина с уважение – и с най-голямо внимание. Петра продължи издирването в мазето и в складовите помещения, но накрая се върна в новото крило, напълно изтощена. Ръцете й трепереха, когато извади запалката си, за да изпуши една цигара. Какво беше направила?
Петра извади цигара, но после си спомни, че пушенето в хотела беше забранено. Не й се ходеше до бара. Можеше просто да направи така, както правеха в училище, и тайно да изпуши един фас в тоалетната. Отиде там и докато пушеше, с възхищение разгледа гипсовите орнаменти по тавана и красивите умивалници. Всичко беше в синьо и сребърно, а богато украсените кранове изглеждаха така, все едно бяха пренесени от някое провинциално имение. Жалко, че работниците бяха оставили такава бъркотия след себе си. Бяха разхвърляли навсякъде кофи с боя, четки, амбалажна хартия и всякакви други боклуци. Макар че новото крило не се използваше в момента, можеха да оставят поне тоалетната в прилично състояние, нали?
Тя допуши цигарата си, хвърли фаса в тоалетната и пусна водата. След това събра няколко чувала за боклук по пътя. Не можеше да оставя никаква бъркотия след себе си, дори когато не беше нейна работа. Зад стълбите на работниците имаше кашон с надпис „За Армията на спасението“. Тя му хвърли един поглед и спря. Защото на дъното на кашона се виждаха двете картини.
49.
Петра премести настрани другите неща, които бяха натрупани върху картините. След това с треперещи ръце ги вдигна. Наистина бяха същите, които беше свалила от стената в апартамента „Принцеса Лилиан“. Тя се огледа за празно място, където да ги остави. Ето там, на масата. Петра остави картините и извади цветните разпечатки. Точно така! Картините и разпечатките бяха идентични – с изключение на шапката и твърде буйните мустаци на творбата на Реноар и платноходките на тази на Моне. Тя обърна картините, за да ги разгледа от задната страна. Имаха регистрационни номера и се виждаше, че са нарисувани върху платно. Освен това и двете бяха с позлатени рамки. Като се замисли, Петра не можеше да си спомни да е виждала такива рамки в нито един от другите апартаменти. Не стигна по-далеч в размислите си, защото чу стъпки и гласове недалеч от входа на новото крило. Приличаха на гласовете на главния барман и новото момиче от рецепцията.
Петра се сви в сенките, за да не я забележат. В дъното на коридора имаше временен склад за мебелите от стаите, които ремонтираха в момента. Може би двамата отиваха натам. Петра изчака стъпките им да утихнат, после вдигна картината на Реноар. С изненада видя, че по палеца й беше останала боя. Някой сигурно ги беше изцапал по погрешка. Сигурно строителните работници или може би буйният рок музикант, който беше отседнал в апартамента... но не, тогава тя вече беше разменила картините, а преди него там бяха отседнали онези ексцентрични възрастни приятели.
Тя извади носната си кърпа, наплюнчи единия край и внимателно потърка повърхността на картината. Когато стигна до шапката на мъжа, носната кърпа се оцвети в черно и колкото повече търкаше, толкова повече се виждаше от косата му. Петра опита същото и с картината на Моне. Една от платноходките изчезна, без дори да се налага да търка много силно. Сигурно са били онези симпатични стари хора от апартамента „Принцеса Лилиан“...
Усмивката на Петра беше толкова широка, че почти можеха да я чуят. Полицията от цяла Швеция участваше в разследването, но никой не беше успял да открие картините. Пенсионерите от апартамента „Принцеса Лилиан“ бяха успели да заблудят всички.
Първата й мисъл беше да изтича на рецепцията, за да ги уведоми, но в същия момент чу вик, последван от стонове и смях. Разнасяха се от главния барман и момичето. Тя бързо прибра картините обратно в кашона, където ги беше намерила. Най-добре да се измъква оттук.