Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Дьо Рокфор свали бинокъла. Стоеше изправен върху Роше де Дом, скалата на папите, най-живописното кътче в Авиньон. Още от неолита тук живеели хора. По времето на папската окупация огромната оголена скала служела като естествена защита срещу вездесъщия мистрал. Днес хълмът, който се намираше в пряко съседство с папския дворец, бе превърнат в разкошен парк с езера, фонтани, статуи и изкуствени пещери. Гледката беше зашеметяваща. Идвал бе много пъти, когато служеше в семинарията наблизо, в дните, преди да постъпи в ордена.
На запад и на юг се простираха хълмове и долини. Бързоструйната Рона бе издълбала път отдолу, под прочутия мост „Сен Бенезе“, който някога я разделял на две и свързвал папския град с кралския от другата й страна. Когато през 1226 г. Авиньон взел страната на графа на Тулуза срещу Луи VIII по време на Албигойските войни, френският крал опожарил моста. В крайна сметка той бил реставриран и сега Дьо Рокфор си представяше как през XIV век кардиналите го прекосявали на мулета на път към провинциалните си дворци във Вилньов-лез-Авиньон. През XVI век дъждовете и наводненията оставили от моста само четири подпорни сегмента и той така и не бил довършен. Поредната липса на воля от страна на Авиньон, както винаги бе смятал. Град, който сякаш бе обречен да постига успех едва наполовина.
— Тръгват към двореца — каза той на брата до него. Погледна часовника си. Почти шест. — Който затваря в седем.
Вдигна пак бинокъла към площада на четиристотин и петдесет метра под него. Потеглил бе на север от абатството и бе пристигнал преди четирийсет минути. Електронното устройство в колата на Малоун все още действаше и бе издало пътуването до Вилньов-лез-Авиньон и после обратно до Авиньон. Явно бяха отишли да вземат Кларидън.
Дьо Рокфор бе изкачил оградената от дървета алея, започваща от папския дворец, и бе решил да изчака тук, на върха, от който се разкриваше идеална гледка към стария град. Съдбата му се бе усмихнала, когато Стефани Нел и двамата й спътници се появиха от подземния паркинг точно под него, после се настаниха в открито кафе, към което имаше директен изглед. Свали бинокъла.
Мистралът вилнееше около него, бръснеше кейовете, издуваше реката, шибаше буреносните облаци, които се носеха все по-ниско в небето.
— Явно смятат да останат в двореца след края на работното време. Ларс Нел и Кларидън веднъж направиха същото. Разполагаме ли все още с ключ от вратата?
— Нашият брат тук, в града, го пази.
— Вземи го.
Отдавна си бе подсигурил достъп до двореца през катедралата след края на работното време. Архивите бяха привлекли интереса на Ларс Нел, както и на Дьо Рокфор. На два пъти бе пращал братя да тършуват през нощта, за да разбере какво бе заинтригувало Ларс Нел. Но обемът на материалите бе внушителен и така и не успяха да разберат нищо. Може би тази вечер щеше да научи повече.
Отново погледна през бинокъла. Някакво листче се изплъзна от ръката на Малоун и адвокатът хукна след него.
След това тримата изчезнаха от погледа му.
35
21:00 ч.
Някакво особено чувство обзе Малоун, докато крачеше из празните зали. Бяха се отделили от групата по средата на обиколката и Кларидън ги бе повел към горните етажи. Изчакаха в една от кулите зад заключена врата докъм осем и половина, когато повечето от вътрешните лампи вече бяха угасени и не се долавяше никакво движение. Кларидън като че ли бе наясно с действията на персонала и остана доволен, че пет години по-късно нищо не бе променено.
Лабиринтът от празни зали и дълги коридори сега бе осветен единствено от отделни петна бледа светлина. Малоун можеше само да си представи какво ли е било някогашното обзавеждане, стените с пищни цветни фрески и гоблени, изобразяващи хора, събрали се да служат или да просят милост от божия наместник. Бяха идвали пратеници на хана, на императора на Константинопол, дори самият Петрарка и света Катерина от Сиена, жената, която в крайна сметка бе убедила последния папа от Авиньон да се завърне в Рим. Историята бе пуснала дълбоки корени тук, но сега от нея имаше само останки.
Отвън бурята най-после се бе развихрила и дъждът биеше яростно покрива, а стъклата звънтяха от гръмотевиците.
— Някога този дворец бил пищен като Ватикана — прошепна Кларидън. — Всичко обаче е изчезнало. Унищожено от невежество и алчност.
Малоун не бе съгласен.
— Някои биха казали, че именно невежеството и алчността са били причината за построяването му — възрази той.