Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Абд ал Малик беше един от най-старите приятели на Арн отвъд морето. Те се бяха срещнали, още когато последният беше младеж на осемнайсет години, по детски наивен и срамежлив, току-що пристигнал в замъка Тортоз, на северното крайбрежие. Тъкмо Абд ал Малик беше този, който въведе Арн в арабската култура. Той го обучаваше в продължение на двете години, през които бяха заедно, преди Арн да се посвети на управлението.

Естествено Коранът бе най-подходящият учебник за целта на подобно обучение, тъй като е написан на много изискан език, което Абд ал Малик винаги обясняваше с това, че Светата книга борави със светото Божие слово, предадено чрез Неговия пророк. Арн си обясняваше привързаността му към писанието по друг начин. Той смяташе, че Коранът съдържа законите, на които арабите трябва да се подчиняват занапред, и искат или не — те трябваше да го приемат за съвършена книга.

Можеха с часове да спорят върху подобни въпроси, но в крайна сметка малко ги интересуваше това, че принадлежат на две различни вери.

А и Абд ал Малик беше човек, който трудно може да бъде смутен от чуждата вяра. Той беше работил за селджукски турци, за византийски християни, за шиитски халифи от Кайро и багдадски сунити, като го интересуваше единствено това кой плаща по-добре. Когато Арн и той се срещнаха в Йерусалим, малко преди Арн да стане управник на Газа, двамата веднага се разбраха като приятели, но не само заради доброто старо време. Арн не се поколеба да предложи на Малик заплата, достойна за принц, като знаеше колко много животи можеше да спаси той със своите умения. Никой нямаше да сметне тази цена за прекалено висока. Да бъде възстановен един опитен тамплиер и отново да бъде качен върху коня му беше много по-евтино, отколкото да се обучи нов.

По онова време никой религиозен орден на света не беше по-богат от Ордена на тамплиерите. Някои дори казваха, че те имат повече злато в хазната си, отколкото кралят на Франция и кралят на Англия, взети заедно, и това не беше много далеч от истината.

Газа не беше просто първият добре укрепен южен град, с който египтяните се сблъскваха. Той беше също и търговски център, едно от осемте пристанища за тамплиерите, които се намираха по протежението на брега чак до земите на турците. За разлика от Акр например, Газа беше град, който се намираше изключително във владението на тамплиерите. Именно затова по време на войната можеха да се поддържат търговски връзки с Александрия. Всъщност корабите, които осъществяваха връзката между двата града, оставаха скрити от любопитните погледи.

Но Газа поддържаше търговски отношения и с Венеция, Генуа, а понякога и с Пиза. Тамплиерите имаха на разположение стотици кораби, които постоянно плаваха по Средиземно море. Тъй като в града живееха и хора от две бедуински племена, беше много лесно да се направи връзка между Венеция и Тивериада, както и между Пиза и Мека.

Сред стоките, които тамплиерите произвеждаха, за да продават на франките, на германците, на бретонците, португалците и кастилците, най-ценната беше захарта. Цвеклото се отглеждаше, вадеше и обработваше близо до Тивериада, а захарта се превозваше с кервани, теглени от камили, чак до най-близкото пристанище или до Газа, където бързо биваше изпратена по морски път. Това позволяваше лесно да се навакса времето, изгубено от транспортирането й по сухоземен път. В родната страна на кръстоносците захарта беше много търсен продукт за трапезата на многобройни принцове, които заплащаха за нея в сребро.