Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Именно това обаче се случи, поне временно. И трите брадви се забиха вътре в червения кръг, съвсем близо една до друга. Аплодираха го, макар и малко против волята си.
След това напред пристъпи монаха. Посрещнаха го хихикания и подигравки. Чуха се приказки, че той може и да е девствен, но освен това не притежава кой знае колко други качества, за да се докаже в едно такова състезание. Както се и очакваше, само една от брадвите му улучи мишената и то извън кръга.
Когато Арн Магнусон пристъпи последен с трите си брадви в ръка, всички млъкнаха и настъпи пълна тишина. Още по-пълно обаче беше последвалото разочарование и всички полугласно коментираха постижението му, след като две от брадвите едва докоснаха мишената, без да останат забити в нея, а третата се заби само за миг и също падна на земята. Не това очакваха хората от един възпят в толкова легенди воин.
Тогава донесоха седем кошници, в които състезателите, съобразно резултата, трябваше да сложат миналогодишни полуизгнили гулии. Арн получи седем в своята кошница, а Стуре Йенсон само една. Който в края на турнира се окажеше с най-малко гулии в кошницата си, той щеше да е и победителят.
При хвърлянето на копие Стуре Йенсон трябваше да избере с кого първи да премери сили. Започваха сериозните неща. Отсега нататък силата и ловкостта нямаше да са достатъчни. Трябваше и точно да се прецени кое ще е най-разумното действие. Ако Стуре мислеше за победата, в негов интерес беше първо да премери сили с най-добрите си противници с цел те да получат най-голям брой гулии като първите победени. Обратно, ако не смяташе да се изявява в това състезание, най-добре щеше да е започне двубой с монаха или Арн, които се бяха показали като посредствени хвъргачи.
Изпълнен с вяра в себе си и сякаш уверен в победата, той посочи с копието си като първи ярл Ерик.
Скоро обаче съжали, защото след като всеки направи трите си опита към мишената — един вол от слама, именно Стуре Йенсон трябваше да получи седем гулии в кошницата си.
Никой не се усъмни, че Ерик се целеше в победата, след като посочи с копието точно Магнус Монешьолд. Последният наистина можеше да се окаже най-сериозният му съперник и трябваше да направи така, че той да получи колкото е възможно повече гулии в кошницата си.
Борбата между тези двама отлични хвъргачи протече доста разгорещено. Многократно от зрителските трибуни се понасяха викове на възхищение. И двамата забиха и трите си копия толкова близо едно до друго, че се оказа невъзможно да се даде решаващ глас и бе решено да се направят по още три хвърляния.
След като ги направиха, Ерик призна Магнус Монешьолд за победител. Тогава последният посочи монаха и го победи съвсем лесно, както всички очакваха. После, без никакво притеснение, посочи баща си.
Арн Магнусон бе победен със същата лекота като монаха. Магнус Монешьолд излезе победител от това второ изпитание и много от зрителите бяха вече сигурни, че той ще бъде носителят на златната корона.
Последва изпитанието с боздуган. Състоеше се в двубой върху дълга дъска, поставена над дълбокия, пълен с вода, ров. Целта бе да се принуди противника да загуби равновесие с помощта на боздуган, обвит от двете страни с кожа. По традиция преди това състезание участниците трябваше да съблекат част от дрехите си, тъй като накрая всички освен един щяха да получат по една принудителна баня.
Сигурен в победата си, Магнус Монешьолд не направи дори и опит да свали бялата си ленена риза, преди да посочи с боздугана си монаха.
От своя страна монахът не биваше да остава без риза. Когато той взе в ръка боздугана си и замахна няколко пъти във въздуха за загрявка, сред присъстващите избухна злобен смях. Някои от тях може би забелязаха, че измежду състезателите Арн Магнусон имаше най-весел вид, когато отиде да потупа окуражително по гърба своя приятел и пусна дебелашка шега по отношение хигиенните навици на монасите.
Именно тогава нещата взеха колкото неочакван, толкова и незабравим за стотината зрители обрат.
Монахът се качи усмихнат и с вдигната глава върху дъската, където го очакваше Магнус Монешьолд с отпуснат надолу боздуган, за да покаже, че изобщо не се страхува от един стар монах, неспособен да мята нито копие, нито брадва.
Магнус Монешьолд обаче цопна във водата още преди някой да може да си даде сметка за каквото и да било. По-голямата част от присъстващите помислиха, че монахът е бил облагодетелстван от късмета си.
Брат Гилберт остави боздугана, за да навие робата около белите си прасци, а после посочи към ярл Ерик. Последният прояви повече благоразумие от приятеля си и свали бялата си риза преди да се качи върху дъската. Това обаче изобщо не промени резултата. Ерик се намери във водата почти толкова скоро, колкото и Магнус.