Хамилтън: Кодово название Coq Rouge
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Хамилтън #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-8308-18-2
- Переводчик: Мариян Петров
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Хамилтън: Кодово название Coq Rouge». Краткое содержание книги:
— Абделкацер е задържан, така ли? — попита Сунд вече със съвсем друг тон.
Оказа се напълно объркан.
— Да, а и не само той. Хванахме приблизително дузина араби след вас, но този дявол имаше оръжие, с което можеше да започне истинска война. Какво знаеш по въпроса?
Апелтофт обаче не получи отговор. Сунд отново изпадна в истерия и се опита да се хвърли през бронираното стъкло на стаята за разпити. И въобще стана неуправляем.
— Извини ме — каза Апелтофт, разпервайки ръце и излизайки от стаята.
Наложи му се да остави Сунд на колегите си, които не изпаднаха във възторг от това.
Срещнаха се в кафенето до басейна в другата сграда на полицията, за да поотдъхнат. На Карл бързо му мина ловната треска, щом само чу за реакцията на Петра Хернберг след научаването, че са задържани и много други. Бе й станало вероятно по-леко, защото явно “убиецът” трябваше да е сред другите, които, ако се съдеше по поведението й, дори не я интересуваха. Разказът й, че именно тя, а не този космат и явно антипатичен й Андерс Хедлунд, е домъкнала вкъщи пълнителя с десетте патрона за АК-47, бе съвсем правдоподобен. Дори бе казала, че пълнителят има някакъв дефект, но не знаела какъв. Всичко приличаше много на истината. Така че не можеше да се стовари това върху Хедлунд.
— Жалко — каза Карл, — защото ми се искаше да сме в правилната посока. Ясно е, че той наистина симпатизира на терористите.
— Така е — измуча Апелтофт, — но не можем да си направим окончателни изводи от това, което знаем. Хората могат да държат всякакви глупости в библиотеките си. Аз например имам сума ти книги за парните машини, но, дявол да го вземе, не се интересувам много-много от тях.
— При левите активисти обаче всичко е другояче — обясни Карл. — Те нямат в библиотеките си излишна им литература в такива количества. Марксистът-ленинист няма да държи метър и половина лавици с томовете на Троцки, а троцкистът — със събраните съчинения на Мао Дзедун, членът на Комунистическата партия притежава всичките съчинения на Сталин, дявол да го вземе, и нито едно на Алтюсер[65].
— А защо не? Нима не трябва да се изучава противника? Мислех, че всички правят така — учуди се Фристед.
— Не е така, защото библиотеката на всеки човек е част от индивидуалността му, и както членовете на религиозна секта не държат у дома си символите на сатаната. Вкъщи се държи онова, което се идентифицира със стопанина, защото, идвайки му на гости, приятелите му да гледат книгите му, да ядат салати и да пият вино. Така ми се струва.
— Да сведем глави пред знаещите работата си. Във всеки случай, комунизмът не е силната ми страна — избоботи Апелтофт, въпреки че си помисли, неясно защо, за дъщеря си с бялата аптекарска престилка.
— Значи, мислиш, че симпатизира на терористите?
— Да, така мисля. Знам от собствен опит, че картината ще се проясни, след като се запознаем с кореспонденцията му, с протоколите от събранията и другите подобни.
— Тогава да се захващаме с това — каза Фристед. — А сега да се разделим до утре. Продължавай да изучаваш този Хедлунд, Ерик! Ти, Карл, се разходи по материалите на “фирмата” за Хедлунд и Понти, а аз ще се опитам да обрисувам онова, което знаем и което не знаем!
— А защо Понти? И така ми е дяволски много? — изстена Карл.
— Защото никой от нас още не е довършил нищо докрай, така че все някога трябва да се свърши с това бреме. Просто сме задължени да го направим.
Малко по-късно Фристед седеше сам в общия им работен кабинет и се опитваше да очертае нещо като логическа схема на всички сведения, като се започне от пистолета и бележките, оставени от Фолкесон; мине се през заловените активисти на пропалестинското движение и връзките им с търговците на наркотици и дребните престъпници от Сьодертеле и така се стигне чак до наскоро арестуваните в Упсала палестинци, които бяха заподозрени в тероризъм.
Начертал схемата, той изведнъж си представи ясно онова, което усещаше доста отдавна. Почти сигурно не знаеха кой знае колко много. Имаше големи логически пропуски, като, например, за връзката между Фолкесон и тази малка Анелис, която сега бе горе, в килията си в следствения арест. Не успяха да измъкнат дори и най-малък намек от момичето, въпреки че именно то бе косвената причина за залавянето на четиримата от Хегерстен и след това ги бе насочило към Сьодертеле.
А от четиримата шведски младежи за момента бе интересен само Хедлунд. Ако обаче тази следа водеше доникъде, то положението съвсем не бе розово. Оставаше един теоретичен шанс, че ударът срещу палестинците (дори и да бе абсолютна грешка, е добре, чист успех, поправи се Фристед) може да даде случайно нещо. Оставаше само да се чака.
65
Алтюсер, Луи — френски философ-марксист.