Златният дявол
- Автор: Ангстън Дейвид
- Серия: Нощно море #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:
Ева стоеше срещу мен. Нямаше как да не забележи изражението ми.
— Започна в Пуерто Валарта — каза тя.
— Рок? И Кенди?
— Правят го всяка нощ през последните три дни.
Новината беше шокираща, но само за миг. Като се замислих, осъзнах, че признаците бяха налице. Уморените им очи, изтощението им. Гузното мълчание на Рок. Мислех, че не е могъл да заспи, страхувал се е от Белочек. Оказва се, че е чукал гаджето на стареца под носа му.
— Ами капитанът?
Ева ми отговори с вдигане на рамене.
— Не му пука? — попитах.
— Той никога не е самотен — отвърна тя. — Просто не обича да остава сам — и се приближи към мен.
— Не съм сигурен, че разбирам разликата.
— Не му трябва никой. Няма нужда от никого. Не е като нас.
Докосваше ме, докато изричаше последните думи.
Преглътнах. И потръпнах.
— Трябваше да видиш ската — казах аз ни в клин, ни в ръкав.
— О…? — Нейните движещи се пръсти ме докосваха по места, до които тя физически дори не се допираше.
— Да — казах. — Да, беше… беше…
По тила ми премина тръпка. Като остатък от падналия гръм.
— Какво, Джак? — Примамващият шепот на Ева сякаш идваше по-скоро от очите й, отколкото от устните й. — Какво се канеше да ми кажеш, а?
— Беше… беше… — Забравих за какво говорех.
— Джак?
— Ева…
— Джак…
Отидохме в нейната, не в моята стая.
Първо, там леглото беше по-голямо. Два пъти по-голямо от тясната ми койка. И чаршафите бяха копринени. Яркорозови, като устата й, и толкова тънки и фини, че едва усещах докосването им по кожата си. Но истинската причина да отидем в нейната стая беше, че тя ме заведе там. Поведе ме по тъмния коридор, като леко ме държеше за ръката, и опипваше стената, за да намери вратата. Бих я последвал и в ледения океан, ако ме поведеше натам. Но не го направи. Искаше да правим любов в нейния будоар, върху луксозните й чаршафи, в сравнително голямото й легло. Аз се подчиних.
Не разбрах как си свали пижамата. Нямах нищо общо с това. Стаята беше непрогледно тъмна и не виждах нищо. Разбрах само, че лежа с Ева на леглото и тя ме съблича. Докато го правеше, различни части на голото й тяло леко се докосваха до мен, онези части, които обикновено бяха скрити и за които момчета като мен мечтаеха цял живот и си ги представяха, докато лежаха в измачканите си легла или по-скоро на всеки трийсет секунди будуване. Със сигурност всеки път, когато красива жена минаваше покрай тях, те се опитваха да визуализират какво има под прекрасната й лека лятна рокля или под силно изрязаната блуза. Точно тези скрити части ме докосваха сега случайно, сякаш не се случваше нищо особено, бяха просто гола плът, а не някаква магическа болезнена красота, прикрита прекалено дълго, докато най-накрая бъде споделена щедро с мъж. Зърното й се плъзна по корема ми като малък мек пръст. Глезенът ми се настани между бедрата й. Посегнах надолу да й помогна да ми свали панталоните и с опакото на дланта си почувствах дращенето на слабините й. Инстинктивно обърнах ръка, за да погаля обръснатата кожа и да си поиграя с нежната подута плът. Пръстите ми проникнаха дълбоко в нея, въздишката й направо ме обгори, докосна се до нещо дълбоко в мен, което дори не знаех, че съществува. Пръстите ми останаха в нея, почувствах я как пропълзява над мен. Нещо невидимо и голямо ме възседна, усетих косата й да се спуска над мен. Беше като същество, изтъкано от тъмнина, като богиня на съзвездие, оставила звездите при смъртните в гладкото море. Притисна издутата си гърда към устата ми. Опитах я на вкус, съвсем леко, а тя я отдръпна и ми подаде другата. Засмуках я жадно, докато тя не се изви внезапно назад. Подаде ми пак първата, която сега беше влажна и студена, взех зърното й между зъбите си и погалих твърдия му връх с език. Тя го изскубна от зъбите ми, после върна другата си гърда в устата ми, дръпна я пак, преди да й се наситя и отново ми подаде предишната. Продължи така, поднасяше ми ту едната си гърда, ту другата, движеше се напред-назад, докато зърната й не набъбнаха и не се втвърдиха, станали почти безчувствени от целувките, хапането и смученето.
След това устните й намериха моите в мрака. След пира, който получих от гърдите й, нежната ласка на устните й и топлата им подканваща влажност ме накараха да се почувствам сякаш се връщам там, където принадлежа. Бях като новородено, което се прибира обратно в утробата. Всичко беше уязвимо и подлежеше на похищение. Дивият сблъсък с езика й се сля с влагата, която чувстваха пръстите ми и стоновете, идващи дълбоко от нас, от място, за чието съществуване не бях подозирал, където мекият сблъсък на плътта отстъпваше място на драскащи нокти, втвърдени зърна и жадни езици и проправяше път на безумния, твърд като камък, звяр, който се настаняваше между нас двамата. Тя бавно откъсна устни от моите, после се отдръпна цялата и ме остави да лежа на леглото сам, потен, твърд и копнеещ. Почувствах топъл дъх по корема, който после се отправи към пламналия стълб, който се надигна да я посрещне. Копринената й коса се посипа по бедрата ми, тя се протегна и с внезапно рязко движение постави члена ми в устата си.