Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Обмислял бе дали да не долети в птичи облик, но въздушните патрули кръжаха наоколо цяла нощ и ако се сблъскаше с тях, ако се наложеше да използва прекалено много от силата си, докато се пазеше от стрелите и магията, с които несъмнено щяха да го атакуват от земята... Щеше да пропилее ценна енергия. Ето защо реши да тръгне пеша, да пробяга разстоянието до центъра на лагера. А после обратно - или с Елин, или с Каирн.
Жив. Трябваше да остави Каирн жив засега. Поне докато изчезнеха от този лагер и откриеха място, където да изтръгнат с нож всички нужни отговори от него.
Върви! - подкани го тих глас. - Тръгвай сега!
Сестрата на Есар ги беше посъветвала да изчакат до съмване. Тогава стражата била най-уязвима. И тя щяла да се погрижи някои от дежурните да не се явят навреме на поста си.
Тръгвай сега!
Топлият, настойчив глас сякаш го теглеше. Тласкаше го към лагера.
Роуан оголи зъби и дишането му се учести. Лоркан и Гавриел чакаха да им даде сигнал с магията си, когато стигнеше достатъчно навътре в лагера.
Сега, принце!
Познаваше този глас и друг път бе усещал топлината му. А щом Господарката на светлината шепнеше в ухото му...
Роуан не си даде време за размишления, за гняв срещу богинята, която го пришпорваше да действа, макар че бе готова да пожертва вречената му заради Ключалката.
Той се приготви, свика леда във вените си.
Спокоен. Точен. Смъртоносен.
Всеки замах на оръжията му, всеки изблик на силата му трябваше да поразява.
Роуан запрати магията си към входа на лагера.
Стражите вкопчиха ръце в гърлата си и немощните им щитове затрептяха край тях. Той унищожи отпора им за секунда и магията му изтръгна въздуха от дробовете им, от кръвта им.
Войниците се строполиха мъртви.
От дърветата се разнесоха викове за вдигне на тревога.
Но Роуан вече препускаше. А стражите окапаха бездиханни от постовете си още преди вятърът да отнесе крясъците им.
***
Небето бавно се обагряше в цветовете на зората.
Застанал в края на гората откъм източната страна на лагера, на поне четири километра тревисти хълмове от армията, Лоркан наблюдаваше разбуждащите се легиони.
Гавриел вече крачеше нервно покрай гората в очакване на сигнала.
Лоркан едва се сдържаше да не надзърне назад, въпреки че нямаше как да я види. Оставили бяха Елида няколко километра назад в гората, скрита в гъсталака до една полянка. Ако нещо се объркаше, щеше да избяга навътре в хълмистия лес, нагоре към древната планина. Където още бродеха хищници, далеч по-опасни от елфите.
Не му беше казала нито дума на раздяла, независимо че пожела на всички им успех. Лоркан също не намери подходящите думи, затова тръгна без дори да погледне назад.
Сега обаче гледаше натам. Молеше се, ако не се върнеха, да не тръгне да ги търси.
Гавриел спря да крачи, наострил уши към лагера.
Лоркан замръзна.
Искра от силата му се пробуди и заблещука.
Смъртта ги призоваваше.
- Прекалено рано е - каза той, взирайки се за сигнала на Белия трън.
Нищо.
Гавриел бе долепил уши до главата си, заслушан, макар и стоновете на умиращите да ги достигаха само като трепет.
26
Елин преглътна веднъж. Втори път. Олицетворение на колебливия страх, докато лежеше окована върху металната маса, а Каирн чакаше отговора ѝ.
Накрая от устните ѝ се отрони с пресеклив глас:
- Какво е чувството всеки ден, след като ме изтезаваш, да знаеш, че си оставаш едно нищо?
Той се ухили.
- Имаш още живец. Чудесно.
Тя му се усмихна под маската.
- Майев ти позволи да положиш кръвната клетва само заради това. Заради мен. Без мен си нищо. И ще продължиш да бъдеш нищо. Всъщност, доколкото съм чувала, по-малко от нищо.
Каирн стисна кремъка.
- Говори си, кучко! Да видим какво ще постигнеш.
От гърдите ѝ се изтръгна дрезгав смях.
- Стражите приказват зад гърба ти. Забравят, че и аз имам елфически слух.
Каирн замълча.
- Поне по един въпрос сме на еднакво мнение. Ти си безгръбначно. Голямо мъжество е да връзваш хората, за да ги изтезаваш. - Елин го погледна многозначително между краката. - А къде е истинското ти мъжество?
Той потрепери.
- Искаш ли да ти покажа истинското си мъжество?
Тя наново се изсмя, надменно и студено, после вдигна очи към тавана на шатрата, към просветляващото се небе. Виждаше го за последен път, ако изпълнеше плана си.
Още от самото начало имаше втора жертва, резервна, която да заеме мястото ѝ, в случай че се провалеше. Фактът, че нейната смърт щеше да доведе до тази на Дориан, да накара омразните богове да изискат неговия живот, за да изковат Ключалката... Съвсем естествено - ненавиждаше се заради това. Предала беше толкова хора, цял Терасен, че новата тежест едва се усещаше. И бездруго не ѝ оставаше много време да го чувства върху себе си.