Обединени от божества
- Автор: Лало Джоузеф Р.
- Серия: Книгата на Дийкън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG-BOOKS
- ISBN: 9789542989172
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обединени от божества». Краткое содержание книги:
Втората книга от трилогията Книга на Дийкън продължава историята на младата Миранда селесте. Усъвършенствала магическите си умения и твърдо решена да сложи край на войната, опустошаваща родната й земя, девойката се отправя в търсенето на петимата орисани от съдбата Избрани. Всеки нов воин е нова стъпка към мира, но дали Миранда ще съумее да се справи с очаквщите я предизвикателства?
— Не им позволявай да ме хванат, Мин. Не им позволявай — прошепна тя.
Дракончето се размърда неловко. Не бе сигурно дали харесва новопоявилата се, но му бе възложена задача.
* * *
Миранда присви очи срещу вятъра. Бяха спали през по-голямата част от деня. Гаснещата светлина освети няколко редици пехотинци и две товарни шейни. Може би петнадесет войници. Близници. Личеше по начина, по който се движеха. Шейните бяха теглени от… вълци? Заради разстоянието не можеше да каже със сигурност, но бяха прекалено големи. Зад войниците имаше и още една фигура, която изглеждаше… различно. Девойката прогони тези си мисли и се съсредоточи. Сега си бе отпочинала добре, Етер също си бе върнала част от енергията. При евентуален сблъсък победата далеч нямаше да бъде под въпрос, но по-добре щеше да бъде въпросният сблъсък да се избегне. Вероятно можеше да създаде някаква илюзия, която да ги прикрие. Обмисли този вариант, заедно с още неколцина други. Никой от тях не изглеждаше да се отличава с вероятен успех.
Миг по-късно бе облекчена от бремето да взема решение — Етер прие пламенливата си форма и се втурна към войниците. Битка щеше да бъде.
Огненото създание летеше като комета. Бяха издигнати мечове и щитове, но Етер пак успя да унищожи двама още с първия си удар. Останалите се пръснаха.
Миранда се приближи към сражението, но се задържа на известно разстояние — по-скоро страхувайки се от Етер, отколкото от ратниците. Избраната се движеше толкова бързо, нападайки войниците с такава пламенност, че девойката остана с впечатлението, че ще сполети съдбата им, ако се приближи още. Последната редица войници, онези най-близо до мъжа, който очевидно бе техен водач, опънаха лъкове. Две стрели бяха насочени към Миранда, три към Етер. Стрелите полетяха. Миранда припряно издигна магически щит, успял да ги спре тъкмо навреме. Етер се изсмя, когато първите две от насочените към нея стрели прелетяха през огнената й снага, но с третата бе различно. Наконечникът й сияеше слабо, и когато премина през Избраната, тя пронизително изпищя от болка. Стрелата повлече дълга огнена нишка.
Нараненото същество отстъпи зад Миранда. Оставаха осмина войници, както и двете създания, теглещи шейните, които в никакъв случай не бяха обикновени вълци. Бяха изградени от камък и големи почти колкото коне.
Миранда създаде вихрена магия и я насочи към войниците, надявайки се да ги изблъска надалеч от форта, където бе скрита Айви. Настъпващите ратници започнаха да забавят ход, но лидерът им вдигна ръка и магията на девойката тутакси изчезна. Тя се опита да я създаде отново, но напразно. Внезапно каменната форма на Етер се втурна край нея. Командирът даде знак вълците да бъдат освободени. Създанията посрещнаха атакуващия метаморф. Избраната повали единия и започна да мери сили с втория.
Миранда бе принудена да откъсне очи от спектакъла, тъй като трима войници се приближиха достатъчно, за да представляват заплаха. Заби жезъла си в заснежената земя под нозете си и съсредоточи мисли. Ледени пипала изригнаха от земята и омотаха първия войник. Преди и останалите двама да бъдат заловени по сходен начин, началникът им отново неутрализира магията. Единственият пленен ратник се бореше срещу ледовитите лиани. Звънтенето на тетива оповести нов залп, този път насочен изцяло към Миранда. Девойката вдигна жезъла си и насочи ума си към стрелите. Те промениха посоката си и поразиха войниците, които се бе опитала да оплете. Извърна поглед, докато се сриваха на прах. Създанията бяха готови да я убият, а и почти не бяха живи, но момичето пак се чувстваше ужасно, че трябваше да ги унищожи.
Нов залп стрели. Девойката отново опита да промени траекториите им, но намесата на командира бързо ги върна към първоначалната им цел. Миранда продължи да мери сили с волята му. След едно последно усилие се хвърли настрана. Една стрела просъска през наметалото й, забивайки се в бедрото. Девойката извика. Тоягата й потъна дълбоко в снега, когато се опита да се изправи. Болката бе непоносима.
Замъчи се да задържи очите си върху оставащите войници, които се приближаваха. Когато най-накрая успя да се вдигне на крака, вече бе заобиколена. Опита се да използва заклинание, но водачът на войниците го развали. Изправи се пред нея. Приличаше повече на благородник, отколкото на военен. Пищните му царствени дрехи бяха далеч по-подходящи за кралския двор. По тялото му не се виждаше нищо, напомнящо броня. Или беше много глупав, или много могъщ. Косата му бе лъскавочерна, а някоя статуя на бог с радост би приела лицето му. Огледа противницата си с поглед, който сякаш преминаваше през нея.