Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

Селито започна да потропва с крака - вероятно за да се сгрее в прерязващо студената ледена мръсотия, в която бяха нагази­ли. Сакс също се беше опитала да потропва, но не действаше. Така само още повече започна да ѝ щипе на пръстите.

Наблизо Бо Хауман говореше по мобилния си. След малко затвори и се приближи към тях. Кимна.

-      Нещо ново? - попита Селито.

Жилавият, стегнат мъж, който носеше поло под ризата, по­търка късата си прошарена коса. Веждите му бяха заскрежени, но не изглеждаше студът да го притеснява.

-      Духнал е. Пратих екип в тунела от една шахта на улицата. Но дори това беше напразно. Единственото, което можаха да ми докладват, беше: „Няма следа от него.“

Сакс се изсмя мрачно:

-      Няма следа. И в прекия, и в преносния смисъл.

Притесненията на Райм се оказаха основателни. Като беше отворил пожарния кран, Извършител 5-11 бе успял да заличи всички улики на местопрестъплението с пресметната ефикасност. После се беше измъкнал през вратата, от коя­то бе проникнал в подземния гараж, оставяйки я отворена. След броени минути бликналата като гейзер вода бе навод­нила най-долния етаж на гаража и се беше изляла през вра­тата в намиращия се по-ниско тунел - който беше и мястото на престъплението.

Когато става дума за замърсяване на местопрестъплението, водата може да причини по-големи щети дори от огъня. Много частици могат да оцелеят от пламъците и дори при срутване на стени местоположението на различни предмети, архитектурни елементи и дори трупове остава горе-долу непроменено. При наводнение обаче се получава нещо като голяма центрофуга, която не само разрежда, унищожава и смесва, а също премества предметите от първоначалното им положение.

Водата, както често изтъкваше Райм, е универсалният раз­творител.

Момчетата от спецотряда бяха обезопасили местопрестъп­лението и качили жертвата на партерния етаж. Той бе упоен, но в съзнание и единствените му наранявания, изглежда, бяха натъртванията, след като водата го беше блъскала в стените. Извършителят не беше имал време да започне да го татуира. Мъжът бе на крачка да получи хипотермия, но парамедиците свалиха мокрите му дрехи и го увиха с одеяло.

След като го извадиха и обезопасиха местопрестъплението, полицаите се изтеглиха, а двама пожарникари с пълно предпаз­но облекло нагазиха в потопа, за да затворят крана. Взеха също водни проби. Райм се опасяваше да не би убиецът да е изсипал във водата някаква отрова, която, дори разредена, да е достатъчно вредна и смъртоносна.

Един спецполицай се приближи.

-      Детективи. Господин капитан.

-      Казвай - подкани го Хауман.

-      Водата се оттича и пожарникарите пуснаха помпа. Но все още е наводнено. А и направиха предварителен тест на водата. Няма биологични агенти и химикали, или поне не в значителни количества. Затова източват всичко в канализацията. До около час всичко ще е чисто. - Полицаят се обърна към Сакс: - Наме­риха нещо, което ще ви заинтересува, детективе. Един от по­жарникарите сега ще го донесе.