Бляскаво момиче

— Прости ми, cherie. Държах се глупаво и се срамувам. – Алексей я пусна. – Трябва да ти дам време да свикнеш, да видиш нещата, както ги виждам аз, да разбереш, че няма нищо нередно в това, да сме заедно. Нямаме кръвна връзка. Ти не си чиста кръв – додаде на френски.

— Но ти си мой баща – прошепна тя.

— Никога! – заяви той с дрезгав глас. – Никога не съм се смятал за твой баща. През последните няколко години аз те ухажвах. Дори майка ти го разбра.

Фльор се надигна с усилие. Копчетата на матрака се врязаха в коленете й.

— Сега не мисли за това – продължи Алексей. – Държах се непростително непохватно. Ще продължим както досега, ще почакаме, докато си готова.

— Готова? – Гласът й бе пресипнал, като че ли потъваше. – Готова за какво?

— Ще поговорим по-късно.

— Сега! Кажи ми сега!

— Ти наистина си разстроена.

— Искам да чуя всичко.

— Ще ти се стори странно. Ти нямаше време да привикнеш.

— Какво искаш от мен, Алексей?

Той въздъхна.

— Искам да останеш с мен, да ми позволиш да те глезя, да задоволявам всяка твоя прищявка. Искам косата ти отново да порасне, за да бъдеш красива, както винаги.

Имаше още. Знаеше го.

— Кажи ми.

— Не още. Рано е.

— Кажи ми!

Пръстите й се впиха в матрака и тя мислено се помоли. Само не казвай, това, което си мисля, че ще изречеш. Не казвай, че искаш да ти бъда любовница.

И той не го направи.

Каза, че иска тя да роди детето му.

Алексей й обясни плана си, докато Фльор стоеше край мръсния тавански прозорец и гледаше покрива. Нещо розово лежеше върху керемидите – малкото телце на птиче голишарче, паднало навярно от едно от гнездата върху комините. Алексей обикаляше из таванската стая, пъхнал ръце в джобовете на халата, докато най-съвестно и подробно й излагаше плана си. Веднага щом тя забременее, той ще я отведе някъде да износи бебето, а когато роди, ще обяви, че е осиновил дете. Бебето ще носи неговата кръв, нейната кръв и кръвта на Флин.

Девойката се взираше в малкото голо телце. То никога нямаше да има шанс за живот, шанс да му поникнат пера.

Алексей я увери, че не е похотлив старец – ти го каза, татенце, не аз – и след като всичко приключи, двамата ще се върнат към предишните си отношения. Той ще бъде нежният любящ баща, какъвто винаги е искала да има.

— Ще наема адвокат – проговори Фльор, но гласът й прозвуча толкова сподавено, че думите излязоха като накъсан, неразбираем шепот. Наложи се да повтори. – Ще наема адвокат. Искам си парите.

Той се засмя.

— Наеми цяла армия адвокати, ако искаш. Ти сама подписа всички документи. Дори ти обясних най-подробно. Всичко е напълно законно.

— Искам си парите.

— Не се тревожи за пари, cherie. Утре ще ти купя всичко, каквото пожелаеш. Диаманти за пръстите ти. Изумруди, за да подхождат на очите ти.

— Не.

— Твоята майка веднъж остана сама – продължи той. – Без пари, без никакви перспективи за бъдещето. И бременна, макар че, разбира се, навремето аз не го знаех. Ти се нуждаеш от мен също толкова много, колкото майка ти някога.