От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

192

дът минал, а от Халид нямало ни вест, ни кост. Единствената храна в къщата била малко студен хляб и лозови листа, които децата отказали да ядат. Мериън знаела, че Халид не може да готви и Адам и Адора са се хранили на друго място от пристигането си насам предимно в дома на Сагета, Халидовата снаха. Не знаела къде живее Са-гета, а освен това била предупредена да не се разхожда сама из града. Престъпността нараснала по време на войната, а и европейското облекло на Мериън щяло да събуди подозрение, макар че в Ирак жените не били задължени да се покриват. Тя видяла само една-единствена жена с панталони.

Всички лежахме в леглото разказваше Мериън. Никой от нас не бе хапвал цял ден. Децата плачеха, аз плачех. Накрая всички заспахме от изтощение.

След като Халид се прибрал късно през нощта и Мериън му вдигнала скандал, той се извинил и обещал да направи нещо по въпроса. Нямал навика да зарежда къщата с храна, ала роднините му по десет-петнадесет наведнъж започнали да ги посещават всекидневно от ранна сутрин до късна вечер. Приготвяли храна съвсем безразборно, в различни часове на деня и нощта. Липсвало правилно разпределение на продуктите и в края на месеца оризът и брашното свършвали заради въведената купонна система, но поне на Адам и Адора повече не се случило да плачат от глад.

За Мериън вниманието, оказвано й от семейството, започвало да става прекалено. При наличие на двеста роднини, живеещи в радиус от десет километра, на двамата с Халид не им оставали две минути да се видят насаме.

Имаме нужда от спокойствие и време само за нас и децата, за да свикнем отново един с друг казала тя на Халид.

Аз не ги каня да идват отвърнал Халид, ала не може да им кажем да не идват, защото ще ги засегнем.

Само Сагета правела изключение. Тя била много внимателна и тактична и гостуванията й никога не продължавали повече от час. Освен това била единствената роднина на Халид, която говорела английски. Сагета разглеждала семейните фотографии от Мичиган и се опитвала да повдигне духа на Мериън, като й казвала: „Сигурно твоето семейство ти липсва, но сега аз ще ти бъда сестра."

Но дори това й приятелство й донесло горчивина. Пре-

13. От любов към дъщеря ми

.193

ди идването на Мериън Сагета се грижела за децата, докато Халид бил на работа. Адам не забравил майка си, но Адора била мъничка и в своето объркване започнала да казва на Сагета „мамо".

Когато пристигнах, Сагета ми каза: „Тя си има една мама в Ирак и друга в Америка" спомняше си Мериън. Тогава аз й отвърнах: „Не, според мен нейната майка е една. Тук тя няма мама." Но Адора много обича Саг-ета, защото се е грижила за нея като за своя собствена дъщеря, и това е било истинско щастие за Адора. Мен обаче ме заболя много.

Към края на първата седмица от престоя на Мериън Халид гордо й съобщил, че е запазил апартамент в един „туристически град" край наскоро прекръстения язовир „Саддам", на трийсет километра северно от Мосул, за едноседмична почивка. Мериън била възхитена от модерния апартамент. Тоалетната била по западен образец, но най-хубавото от всичко били течащата топла вода и душът. Изобщо всичко било прекрасно, докато слухът й не доловил бръмченето на американските бомбардировачи, които правели разузнавателни полети от турска територия. Самолетите прелетели толкова ниско, че почиващите можели да видят номерата, изписани на корпусите им. Всички вдигнали глави, за да ги видят дори и малките деца в басейна. Тези случки действували особено зле на Адора, която се страхувала толкова много от самолети, че стискала очи даже като ги видела по телевизията. Адам разказал на майка си, че преди нейното идване над ранчото, където прекарали войната, всеки ден прелитали американски бомбардировачи.