Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

Ифлава прибави и прекрасната си уста към пръстите. Но доволната усмивка на Валериан беше помрачена от някакво чувство за вина.

Със сигурност щеше да бъде по-благоразумно да продължи да се придържа към първоначалната идея. Да застане между тези два бика. Да остане край цезаря по дунавските брегове и да изпрати Аврелиан тук в Антиохия.

Боговете щяха ли да го упрекват за това?

О, колко бързо отлитат удоволствията! Особено най-приятните. Ето още един от цинизмите на възрастта.

Той нежно отблъсна Ифлава.

— Гадателите сигурно са приключили с предсказанията си, детето ми. Иди да им кажеш, че императорът чака. И на Макриан също.

* * *

— Черен дроб от коч, черен дроб от пуйка и от шарено агне. Далак от коч, панкреас от агне…

— Спести ми изброяването на карантията, Акстекс – изръмжа Валериан. – От трийсет години те слушам, знам, че божията воля не се чете по небето! Очаквам отговор на въпросите си.

Жреците гадатели изобщо не се помъчиха да прикрият неодобрението си. Те бяха двама – млад и стар, като всеки от тях имаше дълга тояга с извита спираловидна дръжка, която беше знак за длъжността им. По-възрастният, верният гадател на Валериан, поклати глава с въздишка. Младият отбеляза:

— Има много неща, които могат да се прочетат по небето, августейши. Всичко зависи от…

Прокуратор* Макриан, невероятно висок мъж с винаги леко притворени клепачи, сякаш светлината на вселената го беше ослепила завинаги, размаха костеливите си ръце.

[* Управител на провинция, изпълняващ ролята на главнокомандващ и съдия. – Б.р.]

— Отговорите, само отговорите, прорицатели!

Валериан му направи знак, че е недоволен. Макриан не беше много верен, но умееше да служи.

Изправяйки се в тогата си, обшита със зелени пискюли, Акстекс си позволи кратко осъдително мълчание, преди да обяви:

— По първия въпрос, предсказанията не са нито добри, нито лоши. Лобовете са здрави и на север, и на юг. За боговете е все едно дали си тук или там. Можеш да се местиш, колкото ти харесва.

— Един август е на своето място навсякъде из империята – подчерта Макриан с гримаса, която изцяло затвори очите му.

— По втория въпрос – подхвана отново Акстекс, наблягайки на думите, – горните лобове на черните дробове са недвусмислени. Здравето ти е превъзходно. Ще живееш дълго. Боговете са милосърдни по отношение на тялото ти. Сила и здраве, това е сигурно.

— Благодаря на боговете!

Валериан се усмихна на Ифлава, която заповяда на слугите да донесат студени напитки и онези печени на скара рибки, увити в пресни смокини и поръсени с пипер, които той обожаваше.

— Макриан, – добави той към прокуратора, – утре приношенията трябва да продължат. И да бъдат също толкова богати, каквито бяха днес.

— По третия въпрос – изгуби търпение Акстекс, – не може да бъде даден ясен отговор.