Императрица Сиси

– Нищо чудно, след като се настанихме тук – отвърна другата, която не успях да позная по гласа. В някои дни сладникавият, напевен виенски диалект ми звучеше еднакво безлично. – Императрицата трябваше да живее в „Офен"! За какво се усуква около този унгарец, чиито предци са били цигани и са скитали из страната?

– И всеки ден да язди от там до „Гьодьольо"? Говорите глупости, мила моя, и ако благоволите да приемете един добър съвет от мен, ще запазите мнението си за графа за себе си. Императрицата не обича да го критикуват.

– Нима не разбира, че с поведението си възбужда недоволство във Виена? След посещението на императора генерал-адютантът Кренвил нарече Унгария „Азиатската Австрия".

– Както е известно, Кренвил не е сред приятелите на императрицата, той винаги ще намери за какво да я критикува, когато тя е в играта. Все едно дали това засяга Унгария или Виена...

Гласовете се отдалечиха. Вдигнах поглед и видях, че и граф Андраши беше чул клюкарките. Той стоеше под зелена арка от пълзящи рози и когато се приближи и ми се поклони елегантно, забелязах, че изражението му бе необичайно сериозно.

Щом сведох очи към наклонената горда глава с гарваново-черните къдрици, сърцето ми заблъска като лудо. Засърбяха ме връхчетата на пръстите, щеше ми се да ги заровя нежно в тази коса, както понякога правех с Рудолф. В мен напираше желанието да се хвърля в прегръдките му и да се притисна до стройното му тяло. Но освен да въздъхна леко, за да освободя задържания в дробовете си въздух, друго не можех да направя.

– И императрицата е просто жена – прошепнах беззвучно аз. – Няма ли място на този свят, където да бъде защитена от злословия и глупави клюки? Единственото, което искам, е да ме оставят на мира.

– Може би някой ден това място ще бъде „Гьодьольо" – сериозно отвърна графът. – Пожелавам Ви го от цялото си сърце, Ваше Императорско Височество.

– А какво ме съветвате да правя дотогава, приятелю?

– Съществува само една възможност да се пресекат слуховете.

– И тя е?

Той потърси погледа ми и по мрачния, застрашителен блясък на тъжните му очи предугадих какво искаше да каже. Не! Моля те, не! Само това не!

– Трябва да покажете на всички, че императорът и императрицата са предани един на друг и се обичат нежно, независимо какво твърдят слуховете. Може би една нова бременност...

– Вие не знаете какво искате от мен, граф Андраши! – избухнах аз.

– Много добре знам, защото така сам забивам ножа в гърдите си, Ержебет!

Водехме разговора на унгарски, както и всички наши доверителни беседи. Дори бях добила навика да пиша писмата си до Франц Йозеф на унгарски. Но в този момент не намирах думи да изразя чувствата си. Вероятно не бих ги намерила и на всеки друг език на света. Болката и отчаянието стискаха в клещи изстрадалото ми сърце.

– Няма ли друг изход? – попитах отчаяно.

– Няма по-убедителен начин да се защитите от обвинение, на което не бива да обръщате внимание, Ержебет!