Отдел Убийства: Илюзия за грях

А на десетгодишния Саша Николай Василиевич каза самата истина, не искаше да унижава себе си с лъжа, а сина си — с недоверие, че не е способен да разбере толкова прости житейски неща.

— Мислех си, че Алла Сергеевна ни обича, сине, и затова иска да ми стане жена, а на тебе — майка. Но излиза, че се е надявала да се върна на треньорската работа и да печеля много пари, които тя да харчи за собствените си прищевки. Аз смятам, че не мога да уважавам, а още по-малко да обичам жена, която е готова да се продаде за пари. Разбираш ли ме, момчето ми?

— Разбирам те — сериозно кимна Саша. — Алла Сергеевна е същата като мама, нали?

— Ами примерно — тъжно се усмихна бащата.

Това беше любимата дума на Ташков старши и обожаващият го Ташков младши възприе заедно с много от качествата му и това негово „ами примерно“.

Когато Саша поотрасна, Николай Василиевич често му повтаряше:

— Парично-стоковите отношения именно затова се наричат така, защото срещу пари трябва и може да се купи стока, с други думи, продукта на нечий труд. А да използваш парите, за да купуваш с тях чувства, е недостойно и срамно. Но още по-недостойно и срамно е да продаваш чувствата си за пари.

Тези уроци Саша усвои за цял живот. След време се случи нещо неочаквано. Двамата с баща му придобиха наведнъж много пари. И не само много, ами просто купища пари. Първо получиха известие, че майка му е загинала заедно с втория си съпруг при железопътна катастрофа. А след няколко месеца дойде и нотариус, който обяви, че Александър Николаевич Ташков е единственият наследник на бележития писател и през следващите петдесет години — съгласно закона за авторското право — ще притежава изключителните права върху неговите произведения. Николай Василиевич се опита да протестира и да обясни на нотариуса, че е станала досадна грешка, защото Саша, който по онова време беше на деветнайсет години, няма кръвна връзка с покойния писател и че навярно този писател има някакви роднини, включително и деца от първия си брак. На което нотариусът съвсем невъзмутимо отговори, че такава е била волята на унаследения. От първия брак той наистина има дъщеря, но се е отрекъл от нея официално по политически причини, била някаква дисидентка, а втората си съпруга, майката на Александър Николаевич Ташков, обичал много и през всичките тези години се измъчвал от угризения на съвестта, задето е направил нещастно едно дете, лишавайки го от майчина ласка. Разбира се, всичко това беше пълна глупост и двамата Ташкови бяха съвсем наясно, че ако този майстор на перото се е измъчвал от угризения, нямаше да се ожени за жена, изоставила осемгодишното си дете на грижите на бившия си мъж. Ако изобщо е имало някакви угризения на съвестта, то те по-скоро са съществували у майката, която по неизвестно какъв начин е придумала богатия си съпруг да завещае всичко на сина й.