Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
Тази вечер всичко беше, както обикновено. Настя пак се прибра късно от работа и пак я мързеше да си приготви вечеря, поради което се задоволи с чаша чай с поредния безвкусен сандвич. Поговори по телефона с втория си баща, после се обади на Льошка. Взе си душ. Погледа телевизия. Дълго лежа в тъмното със затворени очи и мисли. Най-сетне, към два часа през нощта, успя да заспи.
Днес отново бе се разминала на два милиметра разстояние със смъртта. И отново не бе забелязала това.
Единайсета глава
Бойцов следваше Анастасия Каменская още от сградата на Градското управление на „Петровка“. Беше петък, 3 март. Тя пак се прибираше от работа късно и пак й предстоеше да мине покрай оня паркинг, където неотдавна се бяха опитали да я нападнат.
От метрото до автобусната спирка вече им оставаше съвсем малко път, когато Бойцов видя пред себе си познатата кола. Беше същият сааб, чийто номер преди два дена бе записала старицата пред блока, където живееше Каменская.
Когато останаха само няколко метра между Настя и колата, тя бавно потегли насреща й с угасени фарове. Вадим успя да забележи как задното стъкло заслиза надолу. За вземане на решение не му оставаше и десета от секундата. Той се втурна напред, разблъсквайки минувачите, с невероятен дълъг скок настигна крачещата пред него жена с небесносиньо яке и падна заедно с нея на калния мокър тротоар. Саабът рязко набра скорост и изчезна.
Каменская лежеше неподвижно и той се уплаши, като помисли, че си е ударила главата и е изгубила съзнание.
— За бога, извинете — подзе Вадим, докато ставаше. — Позволете да ви помогна.
Наведе се над Настя и срещна погледа й — ядосан и искрящ от бликналите сълзи. Тя мълчаливо му подаде ръка и той внимателно я вдигна от земята. Яркосиньото яке бе станало сиво-кафяво, а дънките бяха буквално подгизнали.
— Господи, какво направих! Мило момиче, толкова съм виновен, че дори не знам какво да сторя сега. Нека ви откарам с такси.
— Не е нужно — процеди тя през зъби. — Живея съвсем наблизо. Закъде се бяхте втурнали така?
— За автобуса. — Вадим се усмихна виновно. — Моля ви, позволете ми някак да изкупя вината си. Какво мога да направя за вас? Искате ли да ви купя ново яке?
— Искам — неочаквано се усмихна тя. — Обаче веднага. Нали трябва с нещо да си стигна до вкъщи, а в такъв вид ще ме прибере милицията, ще си помислят, че съм някаква клошарка. Да знаете случайно някое химчи наблизо? Впрочем сигурно вече всичко е затворено.
— Има — зарадва се Бойцов. — Наблизо има един хотел, където химическото чистене работи денонощно, на самообслужване е. Хайде, ще ви заведа.
— В хотела? — недоверчиво попита Настя. — „Сапфир“ ли имате предвид? Та там всичко е с чужда валута.
— Има и обменно бюро. Хайде.
— Не — поклати глава тя. — Пак ще излезе много скъпо. Нямам у себе си толкова пари.
Тя опипа мокрото си яке и вдигна длан до очите си. Дланта й беше почти черна от калта.
— По дяволите, как можахте! — възкликна, вбесена. — С какво ще отида на работа утре?
— Точно затова сега трябва да отидем при химчито — отвърна Бойцов. — Щом нямате пари, ще ви дам. Но наистина, толкова ми е неудобно, непременно трябва да направя нещо за вас. Моля ви, позволете ми поне да платя за почистването. Хайде, мила госпожице, много ви моля.
— Добре, да вървим — уморено въздъхна тя. — Само че ми оставете телефона си, утре ще ви се обадя и ще ви върна парите.
— Само така ли ще ги вземете? — дяволито се усмихна Бойцов.
— Само така — твърдо отговори Настя.
Тя решително тръгна към хотел „Сапфир“ и веднага със стон се хвана за кръста.
— Ох, дявол да го вземе, май пак съм си ударила гърба. Само това ми липсваше!
— Защо? — сериозно се разтревожи Бойцов. — Болен гръб ли имате?
— Ужасни болки… вече от няколко години. Пак така лошо паднах и ето на… — Тя смутено разпери ръце. — Сега ще трябва да ми носите сака.