Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
— Но защо, кажи, интересно ми е.
— Ами защото колкото си по-стар, толкова повече неща си принуден да пожертваш, за да напишеш тази проклета дисертация. Когато я пишеш като аспирант, както е било с тебе, ти я започваш на двайсет и три, завършваш я на двайсет и шест и нищо не си загубил дори да не я защитиш успешно или изобщо да не я защитиш. Както всичко е било пред тебе, така си и остава. А когато се занимаваш с дисертация не по време на аспирантура, а без откъсване от работното място, и я пишеш не три, а десет години, и тези десет години се падат през твоята трийсет и четвърта или дори по-късно, тогава твърде често ти се налага да избираш кое да предпочетеш. Науката или семейството. Науката или детето. Науката или здравето. Науката или престарелите ти родители. От всички страни те притиска моралният дълг по отношение на някого или по отношение на тебе самия. И ти правиш избора си, като си спечелваш бели коси и белези от рани по съвестта. Та така, Геночка, докато стоиш в коридора и чакаш резултатите от гласуването, ти мислиш само за едно. Спомняш си всички жертви, които си принесъл на олтара на своята, ще прощаваш, дрислива дисертация, и се чудиш дали те не са били напразни и струвала ли си е дисертацията всичките тези жертви. И разбираш, че ако ей сега членовете на съвета се съберат в залата и председателят на преброителната комисия обяви, че за тебе са пуснати повече черни топки, ще излезе, че всичките тези жертви са били напразни. Ще си спомниш жената, може би най-прекрасната в твоя живот, от чиято любов си се отказал. Ще си спомниш колко тежко са боледували родителите ти, а ти не си бил до тях. Много неща ще си спомниш. И когато научиш, че са те бламирали на защитата, ще разбереш, че си живял неправилно, че не си заложил на добрия кон и в крайна сметка си загубил всичко, след като си принесъл толкова много жертви.
— Добре, добре, добре, предавам се — вдигна ръце Лисаков. — Убеди ме, че съм чудовищен егоист. В знак на солидарност ще седя с тебе до края, а после ще дойда да оказваме морална подкрепа на Валерий Йосифович, докато той страда в коридора. Само че ми кажи кога най-сетне ще се заемем с работата си, а? Тя си стои и нас чака, никой няма да ни я свърши.
— Гена, честна дума, още утре сутринта почваме. Между другото ти смяташ ли да си довършиш докторската или съвсем я заряза?
— Инка, остави ме. Бороздин вече ме изтормози с тази докторска, не започвай и ти сега.
— Добре, няма. Я сега да чуем какво ще отговори Бороздин на Лозовски.
Лисаков и Литвинова замълчаха, загледани как Бороздин бавно тръгва към трибуната.
Той гледаше сияещия, доволен от себе си Лозовски и чувстваше как у него кипва омразата. Стар палячо. Циркаджия. Откачен маразматик с отвратителен, скърцащ глас и редички бели косми по главата. О, колко мразеше всички насядали в тази зала, колко го дразнеха те със своята глупост, примитивност, бъбривост! Дано по-скоро всичко приключи, да довършат прибора и да получат парите за него. И никога повече да не вижда тези гадни мутри, да не чува тези гласове, дето надуто дрънкат какви ли не щуротии.
Първия път Мерханов нещо се издъни. Интересно, ще успее ли днес? За днес му отпусна времето от три до седем вечерта. Можеше да му даде и повече, ако знаеше предварително, че Лозовски ще бъде в такова бойно настроение. Обикновено защитата на една кандидатска дисертация продължава час и четвърт, най-много час и половина, и то заедно с гласуването и обявяването на резултатите. А днес защитата се проточи вече час и двайсет минути, хем още не са отишли да гласуват.
Каменская май се поукроти. След посещението при Томилин нито веднъж не се е появявала в Института, а и Коротков прескача само от време на време. Вярно, тогава моментът беше опасен: отнякъде се беше взела карта с ясно очертаната зона на действие на антената. И ако беше по-хитра, тази госпожица щеше здраво да захапе тази карта и да догризе въпроса до победен край, тоест до антената и до прибора. А тя отстъпи. Тъй че като нищо може да се окаже, че не са необходими никакви радикални мерки и те могат спокойно да продължат работата си върху прибора. Вярно, без Каменская щеше да е по-спокойно. Така или иначе, трябва да се изчака още седмица. Ако през тази седмица Мерханов я премахне — хак й е! А ако не успее, работата пак ще може да продължи.
Ина нещо е нервна напоследък. Когато й каза, че работата трябва да се спре, тя изпадна в паника, каза, че много е разчитала на парите, които й беше обещал за работата върху прибора. За какво ли са й пари на тази стара мома? Като я видиш как изглежда и как се облича, можеш да си помислиш, че живее от подаяния. Дори от нейната оскъдна заплата сигурно й остават пари. Да не би да е нелегална милионерка като Корейко? Да трупа пари и да ги събира в куфар? Че за какво са й? Живее сама, има си апартамент, какво повече й трябва? Господи, да можеше той да живее сам и никого да не вижда! Самотата — ето най-висшето щастие. Над него е само смъртта.