Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
Размяната на мнения бързо обхвана кмета на Москва, Държавната дума и лично президента. Бабите се оказаха съмишленички и още известно време оживено бъбриха, току подхвърляйки нелицеприятни оценки за дейността на органите на властта и управлението достатъчно силно, за да може да ги чуе тяхната едра приятелка, която бе поела на трудно пътешествие около тревната площ. Ситуацията, която известно време забавлява Вадим, завърши съвсем неочаквано.
— Не, Вера Исаковна, аз все пак ще се обадя на милицията, да го глобят тоя шофьор. Вижте, номерът му не е московски, нали ви казах, всичките ни неприятности идват от провинциалистите. Сега ще си запиша номера…
Старицата извади листче и молив и старателно си записа номера на колата. И така спаси живота на своята съседка Настя Каменская.
След известно време наемниците излязоха от входа, качиха се в сааба и заминаха. Беше 16,30.
След още няколко минути Вадим се качи на деветия етаж, където живееше Анастасия, внимателно огледа вратата на апартамента й и забеляза, че най-долу черната тапицерия от изкуствена кожа е леко резната. Приклекна и огледа подозрителното място. После леко го докосна с пръсти — точно така, цепнатината беше покрита отгоре с тиксо, та пълнежът да не се подаде изпод кожата и да не привлече вниманието. Вадим извади от джоба си малък кожен калъф с инструменти и се захвана за работа. След минута на дланта му лежеше вече съвсем безобидното малко взривно устройство, което трябваше да се задейства, когато Каменская отвореше вратата на апартамента си. Тънка жица свързваше вратата с дървения праг. При отварянето на вратата жицата се скъсва и протича процес, аналогичен на изваждането на щифта от граната лимонка. Вратата и нейната стопанка щяха да бъдат разкъсани на парчета.
Бойцов си пое дъх и прибра опасната играчка в джоба си. Инак — добра работа, ако не беше гневната старица, която си записа номера на колата, докарала убийците. Бабичките край входовете са първите, които служителите на милицията разпитват, когато в блока се случи нещо — било то обир или убийство. Ако не беше станало това, още днес можеше да е приключено с Каменская и утре щеше да се възобнови работата върху прибора, който е толкова необходим на Супрун.
Той се прибра и отново звънна на Каменская в службата й. Тя пак си беше на мястото. Часовникът показваше 17,42.
Огромната зала за съвещания в Института беше пълна с хора едва наполовина. Защитата на дисертация отдавна бе престанала да буди интерес у научната общественост. Освен членовете на съвета, на заседания идваха само онези, чиито въпроси се решаваха на тези заседания, а също и „феновете“ на кандидатстващите за научни степени: техни колеги, приятели, роднини (то се знае, ако темата беше открита, а не засекретена).
Самите членове на Научния съвет се държаха като на прием, разговаряха помежду си тихо, на групички от по двама-трима души, обменяха впечатления с хора, с които отдавна не бяха се виждали, ставаха и се местеха, излизаха от залата и отново се връщаха. Никой не слушаше горкия дисертант, той си мънкаше нещо под носа, дори без да се опитва да надвика постоянния умерен шум от бъбрене в залата. Когато дойде редът на официалните опоненти, шумът постихна: опонентите бяха хора уважавани и макар че никой не възнамеряваше да ги слуша, все пак трябваше да се прояви учтивост.
— Има думата официалният опонент, докторът на техническите науки професор Лозовски — тържествено възвести председателят на съвета Алхименко, направи строга физиономия и хвърли към членовете на съвета унищожителен поглед.
— Уважаеми колеги! — започна Лозовски, след като тромаво се покатери до трибуната и я прегърна, сякаш някой искаше да му я отнеме. — Пред себе си виждаме плода на дългогодишен труд, който сам по себе си заслужава голямо уважение. Разбира се, имам предвид труда, а не плода. Нашият дисертант, Валерий Йосифович Харламов, ни е представил несъмнено интересна работа, която напълно ясно ни дава отговора на главния въпрос: може ли един кандидат за научна степен да извършва самостоятелна научна работа, има ли той достатъчен потенциал за това. Целият смисъл на написването на една кандидатска дисертация се състои именно в това, ако не ме лъже паметта и ако разбирам правилно изискванията на Висшата атестационна комисия.