Смърт заради смъртта

Пропътуваха четири спирки и слязоха. Настя го поведе през тъмния пущинак, където той беше идвал преди няколко дена.

— Какво неприятно място! — каза Вадим. — Не ви ли е страх да минавате оттук сама?

— Страх ме е, но какво да се прави? Другият път е с десет минути по-дълъг и между другото — не е много по-свестен. И там е тъмно и безлюдно.

Бойцов си помисли, че сега тя ще му разкаже как замалко не са я ограбили точно на това място. Но тя, кой знае защо, не го направи.

— Помолете някого да ви посреща, щом се прибирате толкова късно.

— Какво сега, вечер на безплатните съвети ли имаме? — засмя се Настя. — Ту ми казвате да си лекувам гърба, ту ми препоръчвате как да се прибирам вкъщи…

— Извинете — смути се Вадим. — Не исках да изглеждам натрапчив. Вие май сте много независима жена?

— Да, аз съм много независима жена. Е, стигнахме, Вадим, благодаря ви. Живея в този блок. Дайте ми сака.

Той неохотно й подаде тежкия сак и с изненада почувства, че не иска да се разделя с нея. Нима му харесва? Не, определено не, като жена тя не представлява за него никакъв интерес. И същевременно му е интересна именно като жена, защото не прилича на другите жени. За пръв път в живота си той разговаря с жена напълно свободно, без скованост и притеснения, разговаря като с мъж. Излиза, че с тях може да се общува ето така — просто, леко, изпитвайки удоволствие, без да мислиш с ужас какво ще стане, когато работата стигне до главното. Защото с тази жена главното е съвсем друго. С нея не може да се хитрува, не можеш да я мамиш. Тя е твърде… Той дори не можеше да намери думата, за да формулира мисълта си. Умна? Праволинейна? Потайна? Дявол знае каква е тази жена, но ако той иска да получи нещо от нея, единственият му ключ трябва да бъде абсолютната откритост. Прямотата.

— Извинете, Анастасия, не искам да ви се сторя банален и нагъл, затова няма да намеквам за чаша чай във вашата кухня. Може да ме разберете неправилно. Но искам да знаете, че много ме е яд, задето пътят до вас се оказа толкова кратък. Честна дума, много ме е яд. Няма да ви питам за телефонния ви номер, но искрено се надявам вие да ми се обадите.

— Разбира се, че ще ви се обадя — сериозно отговори тя. — Не мога да понасям да дължа пари, а дванайсет долара за мен са голяма сума. Така че не се безпокойте, непременно ще ви се обадя. Лека нощ, Вадим.

Той погледа как тя се скри във входа и постоя още известно време замислен край нейния блок. После се обърна и бързо пое към автобусната спирка. Интересно, кога ли тя ще се обади?

Ситуацията неочаквано се усложни и обърка всичките му карти. Не беше искал да се запознава с нея, но днес можеше да я спаси само по този начин. Сега нейната охрана ще трябва да се повери на друг колега, върху когото ще легне и задължението да следи опитите да я убият. А той, Бойцов, ще трябва да се превъплъти в ролята на ухажор, който ще измъква информация от Каменская. Предчувстваше, че тази роля няма да му е по силите. Анастасия явно не възнамерява да афишира принадлежността си към криминалната милиция и интереса си към Института. За да я принуди да се разкрие, трябва да се сближи и сприятели с нея, а в ситуация, при която на нея й предстои да се омъжи, това едва ли ще бъде възможно. За тази цел ще трябва най-малкото да изиграе влюбване, бързо преминаващо в неуправляема страст. Ще може ли да я измами с това? Едва ли. И после, той не ще успее нищо да й докаже, защото няма да може да прави любов с нея. Не, за Каменская е нужно нещо друго. Нещо друго…