Смърт заради смъртта

— Не мога да опровергая нито една дума от тази дисертация. Всичко в нея е правилно. Всичко — от първата главна буква до последната точка. И от това на мен ми доскучава. Тази дисертация е една добра студентска курсова работа — но не повече. Не виждам тук работа и мисъл. Не долавям и пиетет към експеримента. Мнението ми е следното: кандидатът не е готов за самостоятелна научна дейност, рано е да му се присъжда научното звание кандидат на науките.

Някои хора идваха да чуят Лозовски, както се ходи на цирк. Научаваха на коя защита, първа или втора поред, опонира той, идваха в залата на Съвета и си тръгваха, когато Михаил Соломонович слезете от трибуната.

— Изпитвам дълбоко уважение към научния ръководител на нашия кандидат, професор Бороздин — продължи да говори Лозовски. — И тъй като добре познавам научния стил на Павел Николаевич, аз особено внимателно се задълбочих в текста на представената дисертация в старанието си да доловя влиянието на научния ръководител и може би липсата на научна самостоятелност у Валерий Йосифович Харламов. Ала не! — При тези думи Лозовски вирна изкривения си от подагра показалец. — В тази работа аз не съзрях и най-малка следа от присъствието на Павел Николаевич. Създава се впечатление, че професор Бороздин просто е ограбил нашата държава, като е получил пари за научно ръководство на човек, който изобщо не се е нуждаел от такова ръководство, тъй като е напълно зрял учен.

Залата се оживи. Всички разбираха, че Михаил Соломонович се шегува и че всъщност с тези думи той изказва най-висока похвала за дисертанта. Но и друг път се беше случвало нещо подобно… А тогава се свърши с това, че ученият, който бе смятан за научен ръководител на дисертанта, бе лишен от професорско звание, защото след точно такова изказване на Лозовски се разбра, че той изобщо не е осъществявал научно ръководство спрямо нито един кандидат, защото много отдавна е изостанал от науката и от дълги години вече нищо не е разбирал от нея. Получаваните от аспиранти и кандидати глави и абзаци е предавал на сина си, талантлив млад физик, който е правил забележки по страниците и е обяснявал на баща си същината на въпросите си. После татенцето с умен вид е преразказвало всичко това на кандидатите. Много му се е искало да запази името си в науката, много му е харесвало да бъде професор и грижливо е пазел тайната си — тайната, че отдавна е престанал да бъде професор. Скандалът беше много шумен и оттогава хората започнаха да идват в залата на съвета „на Лозовски“, както навремето хората са ходили на цирк да гледат акробатите, работещи без обезопасяване, ходели са всеки ден, все с надеждата, че ето, днес най-сетне нещо ще се случи.

— Надявам се в своето изказване научният ръководител да ни поясни кого все пак е ръководил през всичките тези години и в какво се е състояло това ръководство — продължи да се майтапи Лозовски.