Смърт заради смъртта

— Не ви разбрах? — въпросително я погледна Бойцов.

— Какво искате да кажете с това „напразни жертви“?

— Ами това, което казвам, благодетелю. Щом така спокойно стоите тук с мен и чакате, докато якето ми се почисти, значи не сте бързали чак толкова. Защо е трябвало да гоните автобуса презглава? Заради какво?

„Заради живота ти, Анастасия Каменская, ето заради какво — мислено й отговори той. — Когато стъклото на колата започна да се отваря, разбрах, че сега ще стрелят по тебе. Без никакво съмнение щяха да те уцелят, защото ти вървеше бавно, а те тъкмо се бяха задвижили. В такива условия само кон няма да уцели. Но стрелба от кола не е вариантът на убийство, който ми е удобен. Стрелбата от кола е сериозна работа, тя винаги показва желание да бъде отстранен конкретен човек и не прилича на спонтанно убийство, при което жертва може да стане всеки срещнат. Виж, тогава, до паркинга, всичко беше замислено както трябва. Ако не беше милиционерският патрул, който се намираше само на две крачки, всичко щеше да свърши още тогава. Дори бомбата, която завчера бяха заложили под вратата ти, можеше да мине за хулиганска или екстремистка постъпка, особено ако ние бяхме взели съответните мерки и бяхме подхвърлили на нужните хора нужната информация, че това е било акция, насочена срещу милиционерите изобщо. Можеше да се измисли нещо, ако не беше твоята досадна куцокрака съседка, дето си записа номера на колата. А пък днешният опит беше под всякаква критика. Типично поръчково убийство. А ние не искаме такова. Е, добре, щом така и така се наложи да се запозная с теб, нека опитам да разбера колко знаеш, хем и да науча защо така спешно си решила да се омъжиш.“

— Наистина не бързах заникъде — заоправдава се той. — Просто автобусите се движат нарядко и ако го бях изпуснал, кой знае колко трябваше да чакам следващия.

— Жалко, че и дънките ми са кални! — въздъхна тя. — Можехме да влезем в бара да пием кафе, и без това трябва да чакаме двайсет минути.

— Кафе ли искате? Аз ще ви донеса.

— Какво, тук ли?

— Защо не? Извинете, не ви зная името…

— Анастасия.

— Вадим — представи се и той. — Така е, Анастасия, на валутните хотели това им е хубавото — в тях и порядките са валутни. Вие ходили ли сте в чужбина?

— Случвало ми се е.

— Тогава сигурно знаете, че след като си платите сметката на бара, можете да си отнесете чашата или халбата където си искате, ако ще и на края на света, разбира се, не и навън от хотела, и никой дума няма да ви каже. Смята се за напълно нормално човек да иска да изпие кафето си там, където му харесва, например на чист въздух, на стълбището, ако ще — и под стълбището. Ще искате ли и нещо друго, освен кафе?

— Не, благодаря, нищо друго. Само кафе.

— Паста, да речем? Ядки? Сок? Някакъв алкохол?