Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
Настя угаси лампата, уви се в одеялото чак до брадичката и се сви на кравай. Знаеше, че няма да заспи скоро, приспивателното й се беше свършило, а все не успяваше да си купи нова опаковка. Ту лекарството, което й трябваше, го нямали, ту й искаха рецепта, за която трябваше да иде до поликлиниката, ту аптеката беше затворена, когато Настя, надвивайки феноменалния си мързел, все пак стигнеше до нея.
Опита се да подреди мислите си, защото нещо не й харесваше. Първо трябваше да разбере какво именно не й харесва. „Всичко — отговори си веднага. — Всичко не ми харесва. Не ми харесва този Вадим, макар че инак е симпатичен и приятен мъж. Защо не ми харесва — това искам да разбера. Не ми харесва и още нещо, но не мога и не мога да му хвана нишката. От тази сутрин имам някакво неприятно усещане. Да започнем от самото начало.“
Тя се събуди, както обикновено, трудно, едва си наложи да стане. Нищо ново — така е всеки ден. Стоя под душа, чака организмът й да се пробуди. За тренировка си припомня италианския, постави си за задача да изтръгне от паметта си минимум осем реда от „Божествена комедия“ на Данте. После пи кафе. Тука имаше нещо… Какво може да не й е харесало в чашата кафе, щом зърната бяха току-що смлени и тя го бе сварила, както й харесва? Глупости! После изпуши една цигара, после се облече. Сутринта не се случи нищо повече. Откъде тогава това неприятно усещане?
Стоп! Докато кафето се вареше на слаб огън, тя излезе на площадката да изхвърли боклука. Кофата, както винаги, беше пълна догоре и тя трябваше да я държи с едната ръка за пластмасовата дръжка, а с другата да крепи двете празни кутии от цигари най-отгоре, които постоянно се хлъзгаха и щяха да изпаднат. Точно пред вратата се наложи да пусне кутиите, за да отключи. Прекрачи прага и кутиите все пак се изтърсиха на земята. Наведе се да ги вдигне и точно тогава… Тогава. Какво тогава? Помислила си е нещо, нещо неприятно, което й е развалило настроението? Какво може да си е помислила, докато е вдигала от пода две празни цигарени кутии? Че е несръчна мърла? Но това изобщо не можеше да развали настроението й. Че я боли гърбът и й е трудно да се навежда? Но за толкова години тя бе свикнала с това и то вече не я дразнеше.
Настя отново се върна с мислите си при проклетата кофа за боклук. Ето, отива до вратата, отключва, излиза на площадката, промърморва нещо ядосано, оставя кофата и се навежда да вдигне кутиите. И вижда дупка в кожената тапицерия на вратата. Какво си помисли тогава? Че има две леви ръце и няма да може да закърпи дупката? Че ще трябва да помоли Льошка и изобщо не е хубаво да нямаш мъж вкъщи. Апартаментът отдавна се нуждае от ремонт, всички контакти са повредени и искрят, изпод балконската врата вечно духа и тапетите в антрето се разлепят, защото у съседа от горния етаж неотдавна стана наводнение. Нима в душата й се е стаила отвратителната мисъл, че се омъжва не за любимия мъж и верния приятел, а за „мъжка ръка вкъщи“? Може би именно тази мисъл е развалила настроението й. Да, именно, така си беше.
Разкъсаната тапицерия на вратата в един миг се обедини с колата, която бе тръгнала към нея с угасени фарове. Тя видя тази кола, но в онзи момент, преди няколко часа, не я свърза с внезапното блъсване и своето падане на тротоара. Колата беше едно, а забързаният за автобуса мъж — друго.
Настя почувства как сърцето й спря за миг, тя се разтрепера от студ. Още по-плътно се уви в одеялото, после решително измъкна ръката си и запали лампата. Часовникът показваше дванайсет и нещо. По това време няма как и да се обадиш на някого. Освен на Вадим… Но сега той не може да й бъде помощник, трябва й експертът Олег Зубов, без неговата консултация тя не смееше да рискува и да провери дупката в тапицерията на вратата. Ами ако в нея има взривно устройство? И докато тя трепери от страх в леглото, целият апартамент изведнъж хвръкне във въздуха? Какво да прави? Да се обади на Олег? Не е удобно, той има малки деца, с позвъняването си тя ще събуди цялото семейство. Льошка? И той не живее сам, родителите му са вкъщи. Коротков? Съпруга, две деца и парализирана тъща. Доценко? Той живее с майка си. Остава само Вадим.