Незаключената врата

— Това го мислехме не ние, а Афоня — ядосано каза Настя.

Тя вече бе забелязала, че по лицето й се стича сапунена пяна, и това я ядосваше още повече. Пяната течеше и по ръцете й, проникваше под запретнатите до лактите ръкави на домашната й блуза.

— Пфу, колко съм несръчна! — гневно кресна тя и подложи ръцете си под водата, за да отмие пяната. — Юра, знаеш ли какво най-много искам сега?

— Да си легнеш и да заспиш? — предположи Коротков.

— Не, още е рано.

— Да запалиш цигара?

— Не.

— Чистяков да се прибере?

— Не отгатна.

— Афоня да напусне и да се върне Житената питка?

— Юрочка, аз разсъждавам в реални категории. Дори не чета фантастика, камо ли да я съчинявам. Не мога да мечтая за невъзможни неща. Хайде, напрегни си мозъчните гънки. Познаваш ме от един милион години.

— Слушай, може би си гладна? — уплашено попита той. — Да, сигурно си гладна. Аска, мога само да правя догадки. Вярно, мога да предположа най-простото: най-много от всичко на света сега искаш престъплението да се разкрие. Ей така — раз-два — и да се разкрие. Ей сега някой да ни се обади и да ни съобщи, че убийците на Инджия и похитителите на Яна Нилская са намерени и вече дават показания. Нали? Прав ли съм? Отгатнах ли?

— Е, стига де! — Настя огорчено въздъхна и му обърна гръб. — Как е възможно дотолкова да не ме познаваш, та да предположиш такава глупост! Престъплението да се разкрие само! Къде тогава остава удоволствието? Ами детективският хъс? Ами сладостта от победата? Не, Юрик, най-много от всичко на света искам, когато все пак ние разкрием това престъпление, да се окаже, че са го извършили от силна лична омраза към шофьора Инджия. А всички манипулации около Яна да не са нищо повече от опити да се сплаши свидетел. Не искам това дело да се получи шумно. Не искам Афоня да тържествува.

— Какво пък, достатъчно е само ти да намекнеш и всичко ще бъде, както го искаш. Онези двамата, които сме задържали по подозрение в съучастничество в убийството, все още са на топло.

— Но никой не ги разпозна — нито Яна, нито кучкарят от парка. И оръжието, с което е бил застрелян Инджия, още не е намерено.

— И какво от това? Ха, голяма работа! С тях засега се държат добре, не ги бият много, затова никой не ги е разпознал. Потрябва ли — сами ще си признаят, ако искат да живеят. И оръжието сами ще намерят — дори да не знаят къде е то и как изглежда. Ще го намерят и ще го донесат на тепсия.

— Юрка, ти си циник — тъжно се засмя Настя. — Разбира се, че ги бият, няма и съмнение. Но на мен така не ми е интересно. Никакво удоволствие. Та аз съм жена, не забравяй, затова никога не разчитам на физическото насилие. Просто не мога да го прилагам поради общата слабост и нетренираност на организма си. По-интересно ми е, когато резултатът се постига с разум, с хитрост, с ловкост, с умение да се прогнозира ситуацията.