Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Ето на! Това е то, приятелко, просто ти поставяш своите лични интереси над интересите на делото — каза назидателно Юра. — Искаш новият началник да се изложи, да излезе, че не е бил прав. И си готова на всичко, за да докажеш, че нито Ганелин и проблемите на неговата фирма, нито Нилски и неговите публикации имат каквото и да е отношение към убийството. Нали?
— Юрик, аз работя честно. Разработвам всички версии, не можеш да ме упрекнеш в предубеденост. Но нали мога да си помечтая?
Вече в леглото, Настя си мислеше, че утре, в неделя, ще трябва да се срещне с Руслан Нилски. Ще трябва да поговори с него за героите на неговите публикации. Добре ще е с него да се видят в дома на Воронова. И няма да е зле при разговора да присъстват самата Воронова, нейният съпруг — Ганелин, и Яна. Да ги събере всички заедно и да види как се държат, как се гледат, как общуват помежду си. Тогава и характерите на всеки поотделно ще се очертаят по-добре, и взаимоотношенията в тази топла компания ще се проявят. Щом ще прахоса неделния си ден за работа, тя трябва да се постарае да извлече от това колкото може повече информация — ако не за делото, поне за размислите си.
В неделя Ирек още с първия самолет замина за Кемерово. Засега нямаше какво да прави в Москва, не можеше повече да следи Слуцевич–Гусарченко: той можеше да го познае, а богобоязливият Ремис нямаше къде да се дене. Ирек, кой знае защо, беше абсолютно сигурен в това. Ако се наложи — всеки момент можеше да дойде отново, а засега трябваше да докладва за свършеното на Старпома. Все пак ужасно му липсва късмет… Как можа да се натресе на познанство с обекта. Хем уж не беше се приближавал много, но пак се натресе. Старпома няма да е доволен. От друга страна, Ирек не се връща с празни ръце, а с прилични резултати. Няма никакво съмнение: бившият Юрий Симонов днес има документи, жилище и легенди на двама души — Виктор Слуцевич, служител в агенция за недвижими имоти, и сервитьора Едуард Гусарченко. Тоя простак си мисли, че ако вместо едно, вземе две нови имена, ще е трудно да го намерят. Да бе, виждали сме ги такива тарикати!
Пред изхода на летището вече го чакаха. Ирек веднага видя познатата тойота, с която се движеха момчетата на Старпома.
— Здрасти, брато!
Познати лица, радостни усмивки, силни ръкостискания, потупвания по гърба. Ирек се почувства спокоен. Тук е сред свои, тук не е нужно постоянно да бъде нащрек, да разсъждава върху всяка дума, върху всеки жест. Но още щом колата потегли и се отдалечи от зданието на летището, лицата на момчетата помръкнаха.
— Ти… таковата… — подзе Кич, който беше на волана.
— Какво? — още без да подозира нищо лошо, весело попита Ирек. — Казвай, не си дъвчи сополите.
— Абе, с една дума — обади се и Менингита, иначе казано, Шурик Меншов. — Шаня го такова…
Ирек изстина. Какво „такова“? Убили са го? Ранили са го? Защо? Той разбираше, че е безсмислено да задава тези въпроси на момчетата — и те не знаят отговорите, а и да ги знаят, ще премълчат, без командата на Старпома няма да си отворят устата. Знаят, че със Старпома шега не бива. Щом сами заговориха за това сега, значи Старпома е дал разрешение само да информират Ирек, нищо повече.
— Кога? — само това попита, след като се овладя.
— Завчера. Утре е погребението. Идваш тъкмо навреме — каза Менингита вече по-бодро, явно се бе зарадвал, че Ирек не взе да задава много въпроси.
По целия път до къщата на Старпома Ирек мислеше за баща си, на въпросите на Кич и Менингита отговаряше разсеяно и напосоки и с благодарност се отпускаше, когато момчетата започваха сами да разказват за живота в „бригадата“.
Спряха край познатата бетонна ограда. Охранителят позна Ирек и направи подобаваща за случая престорено опечалена физиономия. Докато се качваше по стълбището, Ирек, кой знае защо, спореше сам със себе си дали Старпома ще заговори първо за Шаня, или отначало ще поиска пълен отчет за московските работи. Старпома беше строго делови и безумно лицемерен, това дори Ирек, без да е приближен до бащицата, го знаеше добре. Деловитостта ще наложи първо той да се отчете, докато лицемерието ще диктува прояви на съчувствие и изказване на съболезнования.
— Влизай.
Гласът на Старпома беше сдържан и строг. С такъв глас не се изказват съболезнования. Явно ще започне да разпитва за Москва, помисли си Ирек. Значи, преди да научи поне нещичко за смъртта на баща си, той ще трябва да изслуша цял поток приказки какъв идиот е и колко глупаво се е издал и така се е лишил от възможността да продължи да наблюдава Слуцевич-Гусарченко.