Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
— Льош…
— Не се тревожи, де — разсмя се Алексей, — не обръщай внимание, не ревнувам. Е, човекът извадил лош късмет, влюбил се в патка като тебе и какво сега — да не живее ли? И аз я втасах с моята дългогодишна любов към тебе — и нищо, живея си, и то не много зле, дори може да се каже, че се чувствам прекрасно. Та да се върнем към нашия помощник-режисьор Федотов, който толкова вълнува твоето детективско въображение. Май каза, че с него има някакви проблеми?
— Не, не че проблеми — потърси думите тя. — Просто той… дори не знам как да ти обясня. Уж е доброжелателен, готов да помага, проявява инициатива и това е извънредно полезно за нас, но аз постоянно имам чувството, че не го прави просто така. Преследва нещо, някаква цел. А каква именно — това не разбирам. Нещо го яде отвътре.
— Ами може просто да си го яде, в смисъл че е изпаднал в някаква жизнена ситуация, която го тормози, а това да няма никакво отношение към вашия Богомолов — предположи Чистяков.
— Всичко е възможно — съгласи се Настя. — Между другото, утре в „Нова Москва“ дават „Майстора и Маргарита“. Ако искаш, ще поговоря с Федотов, утре той води спектакъла, и ще поискам от него разрешение да постоим с тебе зад кулисите и да наблюдаваме как работи. Искаш ли?
— Искам — радостно се оживи Льоша. — С нашите съизпълнители от Новосибирск днес приключихме всичко за Научния съвет и тази нощ те си летят за вкъщи, утре са на работа, а ние можем да си починем до съвета. Освен това искам чай с маточина. Хайде да запарим.
— Хайде, тъкмо днес купих.
Настя потърси с очи кутийката с чай сред изсипаните безразборно покупки, не я намери, потърси по-внимателно и отново не я намери. Но къде е? Нима я е загубила? Или я е видяла на рафта в супермаркета, решила е да я вземе и се е разсеяла?
Излезе в антрето и за всеки случай потърси в голямата си чанта, но беше неудобно да търси, хванала чантата с едната ръка, затова я пренесе в кухнята и започна методично да вади всичко наред. Разбира се, кутийката с чая се намери, но Настя така и не разбра как се е озовала там. Вероятно в магазина не е била напълно адекватна. Внезапно я обзе ужас, такъв ужас, че я полазиха тръпки. Ами ако машинално е пъхнала чая в чантата си още там, при рафтовете, и не е платила покупката? Излиза, че я е откраднала? Тя, Настя Каменская, е крадла?
Без да продума, изтича при торбичките с покупки.
— Ася, ами чаят? — недоумяващо попита Чистяков. — Включи чайника, де.
— Чакай малко! — махна тя с ръка и трескаво запреравя съдържанието на торбичките.
Отдавна беше извадила всичко, което й трябваше за приготвянето на вечерята, с какво тогава все още са натъпкани тези торбички, дявол да ги вземе? Нима е накупила толкова ненужни неща? Ето маслините, захарта, маслото, двете опаковки сок, пастата за зъби, пакета сухари със стафиди, изварата, сметаната, бурканчето мед… Не това, не това! Но къде е тя? Слава богу, намери се! Касовата бележка!
Внимателно проследи с поглед всеки ред и въздъхна с облекчение: ето го, чай с маточина, платен.
— Ама какво ти става? — разтревожено попита Чистяков. — Какво се е случило?
— Нищо, за щастие — усмихна се тя. — Защото се уплаших, помислих, че съм станала крадла. Не, всичко е наред. Просто е било временно помътнено съзнание.
Тя включи чайника и започна да събира в чантата всичко, което бе извадила на масата.
— А какво е това синичкото? — любопитно попита Чистяков. — Може ли да го видя?
— Заповядай. Това е репертоарната брошура на театър „Нова Москва“.
Алексей взе брошурата и започна да я изучава с интерес.
— Слушай, каква прелест! Ти прочете ли това?
— Не всичко — призна Настя. — Само каквото ми трябваше за работата. Имената на длъжностите, телефоните. Защо?
— Не, ти само чуй!
Той хвана жена си за ръката и почти насила я накара да седне до масата.
— Остави я тази чанта, после ще я напълниш. Ето, виж: „Артистите, ангажирани в дадения спектакъл или в генералната репетиция, нямат право да се намират в помещенията, където е публиката“. Какво означава това? Че не бива да излизат в зрителната зала?
— Не, доколкото разбирам, тук става дума не за зрителната зала, а за фоайето — поясни Настя. — Там има свободен и неохраняван изход, просто една врата, отваряш я — и вече си в служебната част. Та, значи — на актьорите е забранено да излизат през тази врата във фоайето, когато в него има зрители.