Смъртта като изкуство

— Хайде, тъкмо днес купих.

Настя потърси с очи кутийката с чай сред изсипаните безразборно покупки, не я намери, потърси по-внимателно и отново не я намери. Но къде е? Нима я е загубила? Или я е видяла на рафта в супермаркета, решила е да я вземе и се е разсеяла?

Излезе в антрето и за всеки случай потърси в голямата си чанта, но беше неудобно да търси, хванала чантата с едната ръка, затова я пренесе в кухнята и започна методично да вади всичко наред. Разбира се, кутийката с чая се намери, но Настя така и не разбра как се е озовала там. Вероятно в магазина не е била напълно адекватна. Внезапно я обзе ужас, такъв ужас, че я полазиха тръпки. Ами ако машинално е пъхнала чая в чантата си още там, при рафтовете, и не е платила покупката? Излиза, че я е откраднала? Тя, Настя Каменская, е крадла?

Без да продума, изтича при торбичките с покупки.

— Ася, ами чаят? — недоумяващо попита Чистяков. — Включи чайника, де.

— Чакай малко! — махна тя с ръка и трескаво запреравя съдържанието на торбичките.

Отдавна беше извадила всичко, което й трябваше за приготвянето на вечерята, с какво тогава все още са натъпкани тези торбички, дявол да ги вземе? Нима е накупила толкова ненужни неща? Ето маслините, захарта, маслото, двете опаковки сок, пастата за зъби, пакета сухари със стафиди, изварата, сметаната, бурканчето мед… Не това, не това! Но къде е тя? Слава богу, намери се! Касовата бележка!

Внимателно проследи с поглед всеки ред и въздъхна с облекчение: ето го, чай с маточина, платен.

— Ама какво ти става? — разтревожено попита Чистяков. — Какво се е случило?

— Нищо, за щастие — усмихна се тя. — Защото се уплаших, помислих, че съм станала крадла. Не, всичко е наред. Просто е било временно помътнено съзнание.

Тя включи чайника и започна да събира в чантата всичко, което бе извадила на масата.

— А какво е това синичкото? — любопитно попита Чистяков. — Може ли да го видя?

— Заповядай. Това е репертоарната брошура на театър „Нова Москва“.

Алексей взе брошурата и започна да я изучава с интерес.

— Слушай, каква прелест! Ти прочете ли това?

— Не всичко — призна Настя. — Само каквото ми трябваше за работата. Имената на длъжностите, телефоните. Защо?

— Не, ти само чуй!

Той хвана жена си за ръката и почти насила я накара да седне до масата.

— Остави я тази чанта, после ще я напълниш. Ето, виж: „Артистите, ангажирани в дадения спектакъл или в генералната репетиция, нямат право да се намират в помещенията, където е публиката“. Какво означава това? Че не бива да излизат в зрителната зала?

— Не, доколкото разбирам, тук става дума не за зрителната зала, а за фоайето — поясни Настя. — Там има свободен и неохраняван изход, просто една врата, отваряш я — и вече си в служебната част. Та, значи — на актьорите е забранено да излизат през тази врата във фоайето, когато в него има зрители.