Смъртта като изкуство

— Наистина ли мислиш така? — попита тя със съмнение. — Или се опитваш да ме утешиш, за да не хленча?

— Разбира се, утешавам те — разсмя се Алексей, — защото не искам да хленчиш. Но при това ти казвам цялата истина. И вземи, та изхвърли от завеяната си глава всички глупости, които ти пречат да се радваш на живота. По-добре ми разкажи за театъра. Просто стовари върху мен цялата информационна купчина, току-виж, докато разказваш, тя сама някак се подредила по рафтчетата. И за теб полезно, и за мен интересно.

Настя веднага и с удоволствие подхвана подробен и последователен разказ за административния директор Бережной, който от любов към театъра се съгласил на унизително понижение в длъжност, за гост-режисьора Дудник, на когото липсата на Богомолов давала шанс да развие кариерата си под крилото на бившия му педагог, за активния и енергичен помощник-режисьор Федотов, за драматурга Иля Фадеевич Малашченко и неговия неуравновесен внук, с една дума, за всички и всичко. Е, и естествено, за Лев Алексеевич Богомолов.

— Ами този, как беше… Федотов? Той е нещо като твоя приятел Гриневич, така ли? — попита Алексей.

— Ами да — кимна Настя, — помощник-режисьор, също като него. Лика-прилика са си.

— Никога не бих разбрал каква е тая професия — помощник-режисьор. С какво точно се занимава?

— Льоша, сто пъти съм ти обяснявала за Гриша Гриневич, забрави ли?

— Каква полза от обясненията ти — сопна се Чистяков. — По-добре веднъж да видя, отколкото сто пъти да чуя. Казвала си ми, че помощник-режисьорът води спектакъла. А какво означава да водиш спектакъл? Как се прави? Сигурно си стояла зад гърба на твоя Гриневич, когато е работел?

— Случвало се е веднъж-дваж. И ти ли искаш?

— Ами не бих отказал.

— А защо не си казал? — учуди се Настя. — Щях да те заведа при Гриша. Мислех, че като си мълчиш, не ти е интересно.

Чистяков я погледна изразително и се засмя:

— Аз премълчавам много неща, Ася. Включително и това, че твоят приятел Гриневич още е влюбен в теб. Откак се е заплеснал по теб като дете, така си и носи своето светло чувство през целия си живот. Защо да го притеснявам и нервирам?

Настя впери смаян поглед в мъжа си. Нима Льоша е забелязал? Защото тя никога не му е казвала. Или все пак му е казвала, но отдавна, на младини? Сега вече не си спомняше. Но че Гриша и досега… Не, това определено не може да му е казала, макар да го знае. Интересно, а Льоша отдавна ли е наясно? Ако е забелязал нещо, кога е било? Те не се виждат толкова често с Гриша, приблизително веднъж на две години, когато Настя има настроение и енергия да отпразнува рождения си ден. Ами ако Льоша ревнува? Господи, само това липсваше!