Дясната ръка на Бога

— Тогава защо да не изчакаме, докато не се приближат до Инструър? — попита Лийт. — Дотогава ще е дошла пролетта. Ще можем да се сражаваме на своя земя и няма да ни се налага да отиваме толкова далеч.

— Заради това, което ще се случи на фермите, селата и градовете на пътя на брудуонската армия — отвърна Манум, измъчван от стара болка. — Брудуонската армия ще премаже всичко по пътя си към Инструър. Погледни картата! Пискасия, Редана, Фавония, Строукс: всички ще рухнат. Дори и впоследствие да им нанесем поражение, ще бъде невъзможно да ги изчистим от сърцето на Фалта. Не, не можем да допуснем и едничък брудуонец да прекоси Просеката.

— Поемаме сериозен риск — долетя гласът на Джетарт. — Същината на успешното сражение се крие в избирането на позицията, която е най-благоприятна за твоите сили и затруднява врага. Все още не знаем дори собствената си численост и умения, за противника да не говорим. Една снежна буря би могла да прореди редиците ни. — Той въздъхна. — Може би никоя територия няма да крие преимущества за нас, а може би никоя не ще носи затруднения за Брудуо. Но въпреки това… трябва да се бием.

— Да, Джетарт, трябва — отвърна Манум, поглеждайки към възрастния мъж.

Помня как снощи в Залата на знанието говореха за този старец. Казваха, че Джетарт посетил земята на уайдузите и убедил воините на Адунлок да се присъединят към лозианската армия. Баща ми носи неговия меч, получен като отплата за спасяването на пленници от Инч Чантър. И говореха как Джетарт бил най-добрият фехтовчик на западните земи. Но това време очевидно бе отминало.

Неспирните обсъждания около Лийт го отвлякоха от мислите му. Младежът се озова въвлечен в планирането. Край една от масите обсъждаха най-добрия начин да пренесат припасите през Лешоядова гуша, прословутия пролом, където водите на Алениус ставаха невъзможни за плаване. На съседната маса, надвесени над най-добрата карта на Нагорж, която беше изнамерена, неколцина по-възрастни мъже слушаха един от събеседниците си, който говореше за тактика. Лийт се заслуша, но не разбираше почти нищо от казваното. Следващата групичка включваше неколцина от командирите на лозианската армия и, доколкото Лийт можа да разбере, обсъждаше йерархията. Край всяка маса присъствието му биваше любезно приветствано и биваха задавани въпроси относно неговото мнение, но юношата не можа да не забележи погледите, насочвани към пламтящата Джугом Арк в ръката му. Те бяха неспокойни, дори донякъде боязливи.