![Годината на Кобрата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/8/4/godinata-na-kobrata-bg-download.jpg)
Годината на Кобрата [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Египетски загадки #9
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9789545289354
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Годината на Кобрата [bg]». Краткое содержание книги:
— Ще се зарадва — измърмори Собек. — Сърцето й ще запее от удоволствие.
Изправи се с клатушкане и сложи ръце на кръста. Вгледах се внимателно в него. Всичко се разпадаше, отиваше си. Вчерашните братя и съюзници днес можеха да бъдат съперници, а утре — врагове. На кого бе верен Собек? Можех ли да му имам доверие? Дали имаше пръст в убийството на Пентжу? Със сигурност изглеждаше истински озадачен от случилото се. Въртеше нервно златната си обеца, а по плешивото му теме бе избила пот.
— Става дума за опитен лекар — върна се при мен Собек.
— Пентжу може да беше пияница, но познаваше виното си и беше много предпазлив. Няма съмнение, че е пил отровено вино, но в стаята няма такова. Така че как се е озовало тук, без да остави никаква следа след себе си?
— Освен по горкия Пентжу.
— Да, освен по горкия Пентжу. Изпил го е и е умрял сам.
— Възможно ли е някой друг да е влязъл?
— И да го е насилил да изпие отровата? Съмнявам се — засмя се Собек и отиде при прозореца. — Прозорците бяха затворени. Навън има охрана, също и пред вратата, която пък е била залостена отвътре.
— Как тогава са го открили?
— Един от Женчовците се загрижил и започнал да хлопа по вратата — сви рамене той. — Не последвал отговор. Пентжу бил дал строги заповеди. Ако се случи нещо странно с него, веднага да те извикат.
— Но не са го направили.
— Да, да — погледна ме косо Собек. — А ако си мъртъв, да се обърнат към мен — разпери ръце. — Известно време те нямаше в Тива. Аз съм известен в тази долна дупка. В крайна сметка — добави сухо той — нали се предполага, че съм началник на полицията.
— Предполага?
Кимна по посока на вратата.
— На някои имам доверие, но предполагам на повечето плаща Нахтимин. В двореца без съмнение вече ще са известени за случилото се тук.
— А не искаш ли да знаеш със сигурност? — сграбчих го за ръката аз. — Собек, толкова ли си доволен от хубавата страна на живота, че си забравил миналото? Пентжу беше наш приятел, другар, и е бил убит! — впих нокти в кожата му. — Искам да знам защо!
Собек се съгласи и извика на офицерите да доведат охраната. Двамата седнахме на плетени столове и заразпитвахме Женчовците. Все още си ги спомням — побойници, убийци, мъже без сърце и душа, с безизразен поглед и безчувствени лица, двойно по-зловещи, задето се обличаха като хесети с гъсти намазани перуки, изписани очи, начервени бузи и устни, а мускулестите им тела бяха загърнати в надиплени роби от най-фин лен. Носеха обеци и огърлици; един дори носеше красива яка около тънкия си врат. Походката им бе женствена, поклащаха се леко с високи обувки от щавена кожа сред облаци евтин парфюм. Но бяха истински опасни. Превземките, пърхащите клепачи, женствените движения и фъфленето бяха само на повърхността. Това бяха убийци до мозъка на костите. Убийци, наети да защитават един мъж. Бяха се провалили и сега искаха да си отмъстят. Неведнъж на Собек се наложи да ги заплашва, задето не ни се подчиняват. В крайна сметка не им казахме нищо и те ни отвърнаха подобаващо. Пентжу е бил в добро настроение. Не е излизал от Тайнственото убежище. Обичал е да пие и да се съвкупява с курвите. Плащал щедро, но се страхувал от външния свят.
— А двете посетителки? — попитах аз.
Лидерът на Женчовците, който се радваше на името Златното сърце на Изида, се размърда на стола и разпери изящно пръсти във въздуха.
— Дойдоха една след друга — изфъфли той. — С наметала и качулки. Първата донесе свитък в кожена торба. Аз го занесох на господаря. Изглеждаше доволен и ми каза да я пусна да влезе. Трябва да е останала около един час, после си тръгна. Смятаме, че беше млада. Миришеше на парфюм. Малко след нея дойде и втората.
— Мислиш ли, че тези посетителки са се познавали?