Безбожникът [bg]

— Освен това иска Кентавърът да бъде заловен и разпнат — продължи безгрижно Аристандър и потупа лекаря по рамото. — Слава на боговете, че иска всичко това от теб, а не от мен!

Царският съветник помаха за сбогом и се отдалечи. Когато минаваше покрай Царицата на Моав, той я плесна по закръгленото рамо и излезе през вратата, викайки охраната си.

— Много се боя от този човек — Базилея държеше пламналото си рамо.

— Няма от какво да се страхуваш.

Докато Теламон затваряше очуканата врата, рисунката на стената привлече погледа му.

— Ще ти кажа още нещо — прошепна Базилея. — От благодарност за онова, което направи за мен.

Лекарят седна на столчето. Жената хвърли уплашен поглед през рамо.

— Политиката в този град прилича на дълбоко и мръсно блато — продължи тя. — Под повърхността се крият какви ли не ужасни създания. Агис и Мелеагър са полубратя, които се мразят. И двамата са коварни, а и Дион не е по-добър от тях — има сурово сърце и черна душа. Пелей — тя сви устни — е покварен и подъл. Те обичат борбата за власт. Дион беше клиент на Арела, а също и Мелеагър.

— Ами Агис?

— Сърце, студено като лед. Ще ти кажа нещо — тя се приведе напред сред дрънчене на накити и облак благоухания. — Знаеше ли, че Агис е шпионин на твоя цар?

— Какво! — възкликна Теламон.

— Разбира се — престорено се усмихна Базилея, — всеки дебне другия. Как мислиш, че Парменион завзе Ефес преди две години? Кой насъска тълпата след новините за победата на Александър при Граник? Кой сееше разногласия между персите? Агис контролира всичко. Знаеш ли, че персите не му се доверяваха? Когато Александър премина Хелеспонт, тръгна към Троя и новините стигнаха дотук, Агис се укри. Господарят Митра… — тя се засмя тихо при изненадата на Теламон. — Знам повече, отколкото си мислиш. Той изпрати Забулените, професионалните убийци на Великия цар в Ефес, за да открият Агис. Агис повери дъщеря си на роднини и избяга в пустошта. Появи се едва след победата на Александър при Граник.

— Сигурно не бива да издаваш от кого знаеш всичко това, но аз ще се опитам да се досетя.

Базилея погали ръката на Теламон — лекарят беше толкова изненадан от чутото, че не я отдръпна.

— Трябва да си вървя.

Теламон разсеяно се изправи и целуна ръката й. Дори не забеляза кога е излязла, толкова съсредоточен беше върху онова, което му беше казала.

— Да не си се влюбил?

Той вдигна поглед. Касандра се беше облегнала на вратата.

— Видях, че подвижната планина си тръгва с необичайната си свита.

— Влез! Влез!

Теламон я заведе в най-отдалечения ъгъл, в случай, че някой от шпионите на Аристандър се е спотаил до вратата.