Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

— Какво лошо има в това да вярваме, че един ден елементите отново ще ни съдействат? И защо да не мога да отида до Ошу’гун?

Дуротан нямаше отговор. Постановлението, че никой повече не трябва да практикува шаманизъм под страх от сурово наказание или изгнание, или смърт в случай на неколкократно нарушение, сякаш се появи от нищото. Наистина, повечето от тези, които бяха поели по пътя на шамана, се бяха отказали от него, когато елементите ги изоставиха. Но какво щеше да стане с предците? Защо точно в този момент на криза и нужда Гул’дан беше решил да лиши орките от най-свещеното им място?

И точно защото Дуротан нямаше отговори за младежа, който ги заслужаваше, той все повече се гневеше. Гласът му беше груб и дълбок.

— За да подсигури триумфа ни срещу дренаите, нашият Военачалник привлече определени съюзници. Тези съюзници ни дадоха вещерските сили, които контролирате. Не ме лъжи, знам, че си доволен от резултатите.

Гън ровеше в земята с острите нокти на дългите си пръсти. Той извади един камък и започна да го подхвърля с ръка. Дуротан се намръщи, виждайки кожата на младежа. Сушата на това място и суровите условия, при които се трудеха усърдно вече почти две години, бяха започнали да оказват влияние. Обичайно гладката кафява кожа, изпъната върху закръглени мускули, сега бе суха и люспеста. Гън неволно се почеса на място, където имаше по-загрубяла кожа. Дуротан погледна към новия слой под нея. Имаше зеленикав оттенък.

И за миг Дуротан усети странна животинска паника. Той положи усилия да запази спокойствие и погледна отново. Нямаше грешка — кожата наистина беше леко зеленикава. Нямаше представа какво означава това, но беше нещо ново и странно и той инстинктивно не го хареса. Гън като че ли не беше забелязал. Той изсумтя, захвърли камъка и се загледа как изчезва в далечината. Ако Гън беше по-голям, щеше да усети предупредителния тон в гласа на вожда си. Но той бе млад и погълнат от собствените си грижи и не забеляза предупреждението.

— Заклинанията… съществата, които ми се подчиняват… Радвам се, че вършат работа. Но не ми харесва как го правят. Вижда ми се… вижда ми се нередно, вожде. Убийството е убийство и елементите ми даваха сили, които също убиваха врага. Но никога не съм се чувствал по същия начин с тази нова сила. Ние поведохме тази война, защото предците ни казаха, че трябва да елиминираме дренаите — продължи Гън. — Щом е така, защо Гул’дан сега твърди, че не можем да разговаряме с тях?

Нещо в Дуротан се прекърши. Той нададе яростен вой и изправи момчето на крака. Сграбчи младия уорлок за ризата и почти опря лицето си в неговото.