Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
– Преди колко време стана това? – попита Патрик.
– Девет години.
– И няма шанс да... – каза Йоста и кимна към инвалидната количка, вместо да довърши изречението.
– Не. Парализиран съм от кръста надолу и трябва да се радвам, че изобщо мога да дишам – каза той и въздъхна леко. – Един от страничните ефекти е, че бързо се изморявам. Обикновено по това време отивам да си почина. Мога ли да ви помогна с още нещо? Ако не, може ли да проявя неучтивост и да ви помоля да тръгвате?
Патрик и Йоста се спогледаха. После Патрик се изправи.
– Мисля, че в момента няма друго, но е възможно да се появи причина да се върнем.
– Добре сте дошли – каза Леон и влезе заедно с тях в къщата.
Ия слезе по стълбите от горния етаж и с елегантно движение им подаде ръка, за да се сбогува.
Тъкмо се канеха да излязат, когато Йоста спря и се обърна към Ия, която като че бързаше да затвори вратата след тях.
– Би било добре да имаме адреса и телефонния номер на дома ви на Ривиерата.
– В случай че решим да избягаме? – каза тя и се усмихна леко.
Йоста сви рамене и Ия се обърна към масичката в антрето, след което записа адреса и номера в един тефтер. С рязко движение откъсна страницата и я подаде на Йоста, който я пъхна в джоба си, без да каже нищо.
Щом седнаха в колата, Йоста заговори за срещата с Леон, но Патрик го слушаше с половин ухо. Беше твърде зает да търси телефона си.
– Май съм си забравил мобилния вкъщи – каза той накрая. – Може ли да ползвам твоя?
– Съжалявам. Ти уж винаги си носиш телефона, затова реших да не взимам моя.
Патрик обмисли дали да отдели няколко минути, за да обясни на Йоста защо е толкова важно един полицай винаги да държи телефона си под ръка, но си даде сметка, че това не е най-подходящият момент. Вместо това завъртя ключа в стартера.
– Ще минем през нас на връщане. Трябва да си взема телефона.
Стигнаха до Селвик за няколко минути, през които двамата мълчаха. Патрик не можеше да се отърси от чувството, че е пропуснал нещо ключово по време на разговора с Леон. Не знаеше дали го гложди казаното, или премълчаното, но имаше нещо, което не се връзва.
26 „Белите автобуси“ е операция на Шведския червен кръст и датското правителство, предприета в края на Втората световна война и целяща да спаси скандинавските граждани, затворени в концентрационни лагери, и да ги откара в неутрална Швеция. Операцията бързо се разширява, така че да включи и жители на други страни. Общо „белите автобуси“ спасяват над 15 000 души. – Б. пр.
Шел очакваше обяда с нетърпение. Довечера Карина щеше да работи, затова се обади да го пита дали не иска да обядват заедно вкъщи. Трудно намираха време да се виждат, тъй като тя работеше на смени, докато Шел имаше стандартно работно време. Ако се случеше Карина да има няколко късни смени една след друга, можеха да не се видят с дни. Но Шел се гордееше с нея. Тя беше боец и работеше здраво. През годините, когато бяха разделени, Карина беше издържала себе си и сина им, без да се оплаква. Впоследствие той разбра, че е имала проблем с алкохола, но го е преодоляла сама. Странно, но неговият баща Франс беше човекът, убедил я да го стори. Една от малкото му добри постъпки, помисли си Шел със смесица от горчивина и неохотна любов.
Беата беше коренно различна. Тя би предпочела изобщо да не работи. Докато живееха заедно, вечно мрънкаше за пари. Опяваше му, че не се изкачва в йерархията и съответно няма как да получава шефска заплата, но самата тя не допринасяше особено за семейния бюджет. Все казваше: „Нали се грижа за домакинството“.
Шел паркира на алеята пред дома им и се опита да диша дълбоко. Продължаваше да се изпълва с ненавист всеки път, когато се замислеше за бившата си съпруга. Чувството до голяма степен се коренеше в дълбокото презрение, което изпитваше към самия себе си. Как бе могъл да пропилее толкова години от живота си? Естествено, не съжаляваше за децата, но го беше яд, че я остави да го излъже. Тогава Беата беше млада и сладка и като по-възрастен, Шел се бе почувствал поласкан.
Слезе от колата и тръсна глава. Не искаше мислите за Беата да провалят обяда му с Карина.