Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
– Здравей, скъпи – каза тя, щом Шел влезе вътре. – Сядай, яденето е готово. Изпекох картофени палачинки.
Тя постави една чиния пред него и Шел вдиша дълбоко аромата. Обичаше картофени палачинки.
– Как върви работата? – попита Карина и седна срещу него.
Той я погледна нежно. Карина бе остаряла добре. Деликатните бръчици около очите ѝ подхождаха, а кожата ѝ имаше здравословен загар след многото часове, които бе отделила на любимото си занимание – работата по градината.
– Малко тегаво. Разследвам едно нещо, свързано с Йон Холм, но не знам как да продължа нататък.
Шел отхапа от палачинката си. Беше точно толкова хубава на вкус, колкото и на вид.
– Няма ли кого да помолиш за помощ?
Той тъкмо се канеше да отхвърли предложението, когато осъзна, че Карина всъщност има право. Разследването беше толкова важно, че бе готов да загърби гордостта си. Всичко, което беше узнал за Йон Холм, му подсказваше, че има някаква голяма тайна и тя трябва да бъде изкарана на светло. Не му пукаше дали тъкмо той ще публикува историята, или не. За пръв път в журналистическата си кариера се намираше в ситуация, за която преди само бе чувал да се говори. Беше надушил история, по-голяма от самия него.
Шел стана рязко от масата.
– Извинявай, трябва да свърша нещо.
– Сега? – попита Карина и погледна полуизядената му порция.
– Да, съжалявам. Знам, че специално си се постарала и си приготвила всичко, аз също очаквах с нетърпение да се видим, но...
Щом видя разочарованието в очите ѝ, Шел за малко да си седне на стола. Беше я разочаровал премного пъти и не искаше да го прави отново. Но после лицето на Карина просветна и тя се усмихна.
– Върви, свърши си работата. Знам, че не би оставил картофената палачинка недовършена, ако сигурността на страната не беше заложена на карта.
Шел се засмя.
– Да, нещо подобно е – каза той, след което се наведе и я целуна по устата.
Щом се върна в редакцията, се зачуди какво да каже. Вероятно интуицията му и няколко надраскани цифри нямаше да са достатъчни, за да оправдаят интереса на един от най-изтъкнатите политически журналисти в Швеция. Почеса се по брадата и изведнъж му просветна. Кръвта, за която му бе разказала Ерика. Все още нито един вестник не бе писал за откритието на остров Вальо. Шел беше почти готов със статията и естествено, смяташе „Бохусленинген“ първи да отрази новината, но в същото време слуховете сигурно вече бяха плъзнали из околността. Въпрос на време беше другите вестници да надушат историята и Шел се опита да си втълпи, че няма значение дали ще разкрие информацията предварително. Пък и дори новината да не се появеше първо при тях, „Бохусленинген“ имаше предимството на местен вестник и можеше да излезе с много по-добри последващи статии.
Шел постоя няколко секунди с телефона пред себе си, докато събере мислите си и нахвърли няколко бележки в един тефтер. Трябваше да е добре подготвен, когато се обади на Свен Никласон, политическия репортер в „Експресен“, и го помоли за помощ във връзка с Йон Холм. И Гимле.
Паула слезе внимателно от лодката. Мелберг бе продължил да ѝ се кара през целия път – първо в колата, а после в „Моята Луис“, една от лодките на бреговата охрана. Но джавкането му не звучеше особено убедително. Вече я познаваше достатъчно добре, за да знае, че няма начин да я разубеди.
– Внимавай. Майка ти ще ме убие, ако паднеш.
Той я държеше за едната ръка, а Виктор за другата.
– Обади ми се, ако имате нужда да ви откарам обратно – каза Виктор и Мелберг кимна.
– Не разбирам защо настояваш да дойдеш – каза Мелберг, докато вървяха към къщата. – Стрелецът може би още е някъде тук. Може да стане опасно, а не рискуваш само своя живот.
– Мина почти час, откакто Аника се обади. Стрелецът отдавна е избягал. Освен това предполагам, че тя се е свързала с Патрик и Йоста, така че и те скоро ще са тук.
– Да, но... – започна Мелберг, но след това млъкна. Бяха стигнали входната врата и той извика: – Ехо! Полицията е тук!
Рус мъж с изтормозено изражение тръгна към тях и Паула предположи, че това е Мортен Старк. Докато идваха насам с лодката, тя все пак бе успяла да изкопчи от Мелберг малко информация за случая.
– Качихме се горе в спалнята. Предположихме, че там ще е... най-безопасно.
Той хвърли поглед през рамо към стълбите, където се появиха още двама души. Паула се сепна, щом разпозна една от жените.
– Ана? Какво правиш тук?
– Дойдох да взема някои мерки, ще работя по интериорния дизайн.
Тя беше малко пребледняла, но изглеждаше овладяна.