Маската на смъртта [bg]

Хедър започна да говори за очакваната среща с планетата Венера. Ави задаваше насочващи въпроси и най-неочаквано попита за навиците на убития мъж.

— Имаше ли в антуража си много млади момичета? — Хедър я погледна изумено. — Добре де, момчета може би? — По лицето на жената се изписа още по-голямо изумление. — Ще допълня информацията по-късно — успокои я журналистката.

Ави се изправи и приближи вратата на къщата. Вдигна дървеното резе и въздъхна.

— Ето затова харесвам живота извън града. Остави дома си в Лондон, само за две минути незаключен и после ще го намериш напълно изпразнен. Тери — повиши тя глас, — влизаме.

— Разбрано.

— Не може ли да не говорите толкова високо?

Едва поуспокоила полюса си след вихрения маратон, Хедър усети, че сърцето й отново ускорява ход. Къде ли се дяна Кен, точно сега, когато има толкова голяма нужда от него? В къщата живееха осем души и беше крайно време някой да се появи или да надникне през прозореца.

— Ави — дръпна тя ръкава на джинсовото яке. — Госпожице Рокъби…

— Казвайте ми Ави.

Тери избута Хедър встрани и минута по-късно и тримата се намериха вътре.

— Тук вони също като в моята квартира — отбеляза фотографът.

— Работата е там — подхвана Хедър, която ги следваше неохотно, — че с Кен искахме да разговаряме с вас навън. В селото например. Там има малка хубава кръчма…

— За нищо на света.

— Моля? — Вече в къщата, Хедър забеляза, че кожата на жената съвсем не е толкова свежа, а косата й е доста суха. И независимо от късата пола, тя очевидно не беше млада.

— Ще разговаряме тук, където са се случили събитията, разбрахме ли се? Освен това Тери ще трябва да направи няколко снимки и в стаята, където мъжът е убит.

— И дума да не става. — Хедър вече се оглеждаше трескаво, сякаш изненадана от факта, как така се е озовала сам-сама с тези непознати. — Солариумът е свято място и в него се влиза само за медитация или молитва.

— Нищо няма да му стане на светилището ви, мила. Само няколко снимки — обади се Тери, който неспирно обръщаше обектива на своя пентакс ту към разноцветните стъкла на витража, ту към фигурата на Буда. Хедър се чувстваше като в научнофантастичен филм. Побиха я тръпки. Неочаквано долови стъпки горе по коридора пред стаите.

Слава Богу, беше Кен. Куцукаше към стълбището. Лявата му длан с пръсти, насочени към дясното рамо, лежеше върху гърдите, а с другата си ръка държеше цвете. Кен беше облякъл снежнобяла, пусната до земята дреха, подобна риза, препасана със зелен пояс, на челото висеше неговият кристал — синьо тигрово око. Личеше, че мустаците му са наскоро подстригани.