Маската на смъртта [bg]

За пореден път Хедър улови погледа на Арно. През последния час тя няколко пъти излиза на алеята за коли. Зает със задълженията си в градината, той реши, че тя има някаква работа и не се замисли защо излиза толкова често навън и се оглежда неспокойно. Дали пък нещо не се беше случило вътре? Някакво ново развитие на събитията? Ако е така, беше длъжен да отиде при останалите. Тук, под светлината на слънчевите лъчи, нещата не му изглеждаха толкова мрачни и за първи път предпочиташе да остане сред противните растения. Обърна гръб, правейки се на неотложно зает, и така пропусна да види млечнобялата кола, която влезе през портата на Господарската къща.

В известен смисъл Хедър и Кен вече бяха готови за посещението на представителите на „Дейли Питч“. Очакваха да пристигне и фотограф, ето защо се постараха да изглеждат подобаващо. За щастие Хиларион изпрати позитивни вълни относно предстоящата им смела стъпка.

Обсъдиха надълго и нашироко положението, в което сами се накиснаха, и най-вече как съмишлениците им от комуната ще възприемат тази стъпка. Прецениха, че има опасност жертвата, която се готвеха да направят, като поемат товара на Суами, да не бъде разбрана правилно, затова е най-добре да не я изтъкват.

Хедър застана пред розовите тухли на оградната стена, залята вече от меките лъчи на следобедното слънце. Взираше се надясно, откъдето очакваше да пристигне колата. Неочаквано отляво се появи ситроен със стикер „Преса“ на предното стъкло и навлезе в парка от другата врата. Хедър се завъртя на пета и се затича с всички сили към входа на къщата. Гледката не беше много привлекателна, но при възможността нахалните журналисти да позвънят на вратата и друг да ги посрещне, тя забрави всичко.

Вече виждаше как някой наднича през прозореца на верандата. Призовавайки бързоходния Артемис на помощ, тя люлееше телеса и пухтеше от усилието.

Млада жена, очевидно репортерката, наблюдаваше приближаването на Хедър и стискаше устни, за да не се изсмее. По алеята се носеше фигура в бледозелено — Кен твърдеше, че цветът много подхожда на очите й, — косата бе вдигната нагоре (за да се очертае вратът), а върху пищния бюст подскачаше пирамида-прихващач на ядрена енергия. За да подчертае връзката си със света на звездите, Хедър си бе сложила златисти сенки и златист гланц за устни.

— Тери… Хей, Тери — извика младата жена. Беше облечена в джинсов костюм с минипола, бежови чорапи и носеше кожена чанта с размерите на малко куфарче. Беше обута с обувки на извънредно високи токчета. — Я щракни тук.

— Боже! — възкликна младежът (карирана риза с къси ръкави, джинси и маратонки). Пентаксът полетя към лицето му и той запечата за поколенията дебеличката жена, която махаше енергично ръце.

— Здравейте, вие ли сте Хедър Бийвърс? — Момичето излезе напред и протегна ръка.

Хедър кимна и останала без дъх и сили, се подпря на предния стълб на верандата — лицето й плуваше в пот, а разчорлената й коса беше полепнала по бузите. Тери се възползва от новата възможност. Този път кадрите бяха наистина злонамерени, защото ъгълът, под който ги направи, запечата жената като облята от вода морска крава.