Маската на смъртта [bg]

— Все още смятате Гамлин за виновен, нали, шефе?

— Поне засега. — В действителност той никак не беше убеден във вината на милионера. Отчасти защото някак насила му бяха натикали името на извършителя; отчасти поради искрения гняв на бащата, задето е бил използван така лесно. А оставаше нерешен и въпросът с мотива. На пръв поглед беше съвсем ясен, но при по-сериозен размисъл нещата доста се разклащаха. Гамлин изглеждаше обсебен от желание да спечели привързаността и чувствата на дъщеря си и парите й сякаш не го интересуваха. Тя ясно бе дала да се разбере какви чувства храни към своя Учител. Значи баща й не може да не е знаел, че причини ли му зло, шансовете да се сдобри с момичето се свеждат до нула. От друга страна, елиминирането на духовния й водач не даваше гаранция, че тя пак няма да дари парите си на комуната. Дори напротив — вероятно още повече би се заинатила да го направи. И накрая, не биваше да се пренебрегва фактът какъв човек беше Гай — вземи каквото искаш и си плати за това. Главният инспектор не изключваше възможността Гамлин да е способен на убийство, но само в момент на афект, което пък изключваше хитро и преднамерено планиране. А тогава, Барнаби беше убеден, милионерът не би хвърлил толкова пари, за да ангажира най-скъпо платения адвокат в държавата, за да го защитава. Засега Том Барнаби не намираше обяснение защо в предсмъртния си час Крейги е посочил бащата на Силви.

Одри Брайърли почука на вратата на шефа си — носеше информация за вероятната самоличност на Крейги. Трой грабна листовете и се зачете, Фреди Кранмър? Не само прекалено млад, но и известен с множеството екзотични татуировки по тялото. Следващото име му се видя по-вероятно. Албърт Кранлей, на петдесет и седем, фигурираше на първо място с дребни кражби и продажба на крадени вещи. След време беше разширил дейността си с фалшиви обяви за доставка на стоки, застраховки и ипотеки. Натрупал пари, които така и не били открити. Спипали го в Малта; от присъдените му седем години излежал в затвора четири, понеже показал примерно поведение — нещо, характерно за повечето измамници.