Маската на смъртта [bg]

— Нямат такава практика. Хората плащат храната и квартирата си. А и не би било типично за него. Той не само ме отгледа, но и чудесно се разбирахме. Бях най-близкият му роднина и съм сигурен, че е оставил парите от продажбата на мое име. Не би предпочел някакви непознати. — Очевидно развълнуван, посегна за трета цигара.

— Защо не ми оставите адреса си в Ърлс Корт, господин Картър? — Барнаби отново взе химикалката.

— „Баруърт Гардънс“, двайсет и осем. Лесно помня номера, защото съм и на толкова години.

— Споменахте, че сутринта, когато е починал чичо ви, сте чакали на телефона. Сам ли бяхте?

— През по-голяма част от времето. Някъде около десет Нолийн, австралийката, която живее до мен, почука, за да пита искам ли кафе. Пихме го в нейния апартамент. Сложихме телефона на площадката между двете врати и оставихме нейната отворена. Защо питате?

Барнаби не отговори и продължи с въпросите:

— Какво ще правите сега, когато самоличността ви е разкрита?

— Не виждам защо трябва да я разкривам все още. — Наложи се да посрещне изненаданите погледи на двамата полицейски служители. — В къщата няма нито радио, нито телевизия.

— Всички таблоиди съобщават за сватбата, господин Картър — намеси се Трой. — Нищо чудно да го забележат по будките за вестници в селото. Не е нужно да си купуват вестник.

— Едва ли. Сутринта бях в селото. Не забелязах нищо необичайно. Така или иначе, до утре ще издържа. Ще стискам палци, и устата си също.

— А какво ще правите с разследването на смъртта на Гамлин? Всеки момент ще ви разпитат. Безсмислено е да твърдите, че сте Кристофър Уайнрайт?

— По дяволите. Прав сте. Значи и Трикси може да е прочела новината. Ако се върне дотогава, разбира се.

— Да се върне ли? Какво искате да кажете?

— Тя избяга.

— Моля?!

— Разбрахме го малко преди обяд.

— Защо не ни съобщихте?

— Не се е случило нищо необичайно. Отиде си по собствено желание. Прибрала си е и всички вещи.

— Не вие ще определите кое е обичайно и кое не! — викна Барнаби. — На всички ви беше ясно казано да не напускате мястото, без да уведомите полицията.

— Не вярвам да е въвлечена по някакъв начин…

— Тя е свидетел на убийство, господин Картър. И вероятна заподозряна.

— Как така заподозряна? Аз пък си мислех, че…

— Разследването не е приключило. — Главният инспектор изчака миг-два, та сериозността на информацията да проникне в съзнанието на младия мъж. С удовлетворение забеляза каква вълна от тревога се надигна у човека отсреща. — Поведението ви е изключително безотговорно и неразумно, господин Картър. Ако подозренията ви относно причините за смъртта на вашия чичо се окажат основателни, а, честно казано, никак няма да се изненадам, че сте прав, някой в Господарската къща вече е убил двама души. Защо да не станат трима?