Маската на смъртта [bg]
- Автор: Грэм Кэролайн
- Серия: Убийства в Мидсъмър #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 954-330-020-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Маската на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
Критиците обикновено нареждат Каролайн Греъм сред авторите на криминални загадки, много близки до Агата Кристи. Този път тя е създала толкова ярки образи, наситила е криминалната история с такава фина социална сатира, че читателят неизбежно се пита дали не открива нов литературен жанр. Чудесно написан, прекрасен за четене роман. Пъблишърс Уикли
Изключително забавно и същевременно в традициите на класическия криминален роман с прекрасен език — нищо чудно да стане класика в литературата на Новата епоха. Уикенд Телеграф
— Та те дори не се познаваха.
— Това каза и тя, но в деня, когато той се появи тук, Мей ги е видяла да тръгват за някъде с неговата кола. Преди да се е запознал с когото и да било тук.
— Нищо чудно да са се поизлупали.
— Кен, честно да ти кажа, понякога си доста груб за високия ранг планетарен служител на светлината, който имаш.
— Такава е човешката природа, Хед. Кои сме ние да съдим.
Телефонът иззвъня. Апаратите в къщата бяха три: един в канцеларията, един в кухнята и един на масата в преддверието.
— Сигурно е някакъв делови проблем. Мей сигурно е в канцеларията — прецени Хедър и не вдигна слушалката.
След второто и трето иззвъняване стана ясно, че Мей няма да вдигне, и Хедър се изправи с въздишка.
— Сякаш си нямам достатъчно друга работа.
Кен я слушаше и наблюдаваше. Колкото повече жена му се смущаваше и плетеше език, толкова по-интересно му ставаше.
— … Няма я тук. В момента, искам да кажа… Не, нямам представа. Не мога да ви кажа. Всъщност, присъствах… Хедър Бийвърс — писателка, лечителка и проповедничка. Да, проповедничка… Не съм убедена. Живеем в комуна, нали разбирате? Обсъждаме всичко предварително. Така ли? Нека да попитам. Обадете се след малко.
— Обаждат се от „Дейли Питч“.
— Простаци като всички останали — въздъхна Кен.
— Прав си. Искат да говорят с госпожица Гамлин… Със Суами. Казах им, че не е тук.
— Добре си направила. Дано следващия път някой друг да вдигне слушалката.
Трябва да я предпазим. Жизненоважно е. Освен това жената каза, че много скоро ще бъдем обсадени от репортери.
— Лакеи на торите.
— Абсолютно. — Хедър се огледа в празната кухня и вече по-тихо продължи: — Много са хитри. След като успя да ме накара да си призная, че съм била на местопроизшествието, започна да говори за изключителни права и плащания с нули.
— Господи! — Гласът на Кен пресекна от вълнение.
— Знам — Хедър сплете пръсти, за да спре треперенето им.
— Никога вече няма да се чувстваш чиста…
— Прав си. Трябваше да им откажа. От друга страна… Като си помислиш само, Кен, на какъв хал сме ние с теб. — Посочи домашно приготвения калъп пестил.
— Най-добре да поохладиш егото си — хладно я посъветва Кен.
— Преди всичко интересите на другите. Ето, сега ни се отдава възможност да предпазим една своя сестра от неприятности. Ще поемем нейния товар на плещите си.
— Права си — простена съпругът. — Как не се сетих. Права си. Горката Сузи. Хет, за пореден път ти ми посочваш пътя.
— Така ще помогнем и на кармата си.
Кен се засмя и поклати глава.
— Значи не си способна да се отървеш напълно от егото си. Какво ще кажеш да поискаме съвет от Хиларион?
— Всеки момент ще се обадят.
— Няма да отнеме повече от минута. — Той изпъна тяло и затвори очи. Очевидно започна да се настройва на вълните на Междугалактическия световен мозък.
Мей не вдигна телефона, защото се намираше на горния етаж. Предстоеше й да изпълни задача, която щеше да отнеме доста време: да започне работа с душата на Фелисити Гамлин. Зае се, естествено, първо с физическото укрепване на бедната жена.
Улови ръката й между дланите си и насочи цялата си енергия към бледата неподвижна фигура. Работеше съвсем сама, понеже Фелисити бе сякаш напълно лишена от собствена воля. Лежеше в леглото опъната, с поглед, впит в тавана.
Вече половин час Мей мърмореше с тих успокояващ глас. Изведнъж болната се обърна и я погледна. От изпитото лице гледаха две леденостудени очи.
— Мразех го.
— Шшшт.
— Мразех го. Защо да не се радвам сега?
— Защото не е типично за твоята природа.
Мей го забеляза още при първата им среща. Аурата на жената, макар и тежко увредена, беше добре балансирана. Видя в нея много розови и зелени цветове, дори малко синьо. За разлика от онзи млад полицай, който бе цял изтъкан от червено. През какво ли е минало горкото момче? Мей отпусна ръка върху челото на Фелисити и си представи как божествената любов се стича през ръката, после през пръстите й и се влива в тялото на Фелисити, за да я изцели и успокои.
— Дантон го наричаше Крез на средна възраст.