Маската на смъртта [bg]
- Автор: Грэм Кэролайн
- Серия: Убийства в Мидсъмър #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 954-330-020-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Маската на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
Критиците обикновено нареждат Каролайн Греъм сред авторите на криминални загадки, много близки до Агата Кристи. Този път тя е създала толкова ярки образи, наситила е криминалната история с такава фина социална сатира, че читателят неизбежно се пита дали не открива нов литературен жанр. Чудесно написан, прекрасен за четене роман. Пъблишърс Уикли
Изключително забавно и същевременно в традициите на класическия криминален роман с прекрасен език — нищо чудно да стане класика в литературата на Новата епоха. Уикенд Телеграф
Тери, който до момента открито се забавляваше от разправията, изведнъж съобрази откъде познава лицето на момичето. Отстъпи няколко крачки, за да има добра видимост към лицето й и да използва мига, когато е така разстроена. Нужна му беше само малко височина. Стълбището не му вършеше работа. Огледа се и откри отлична позиция. Междувременно Ави също разпозна момичето.
— Какво правеше тук баща ти, Силвия? Смяташ ли, че той имаше нещо общо с убития?
— Как си позволявате? — болка замъгли погледа на момичето. — Не е ли достатъчно, че го загубихме? Най-прекрасният човек под слънцето!
— Любовници ли бяхте?
— Махайте се! За Бога, изчезвайте оттук!
— Това няма да реши проблема ви. След мен ще дойдат други. Престъпите ли прага навън, ще ви пресрещне тълпа репортери, десетки светкавици ще ви ослепят и въпросите им — бъдете сигурни — ще бъдат сто пъти по-неприятни. Дайте на „Питч“ ексклузивни права и всички други ще ви оставят на мира.
Тери вече се катереше по пиедестала на Буда, надявайки се лъжата на колежката му да свърши работа. Далеч по-интелигентни хора се хващаха на тази въдица. Най-вече от отчаяние. Жалко, че сарито скриваше толкова много от тялото на момичето. Сигурно и гърдите й си ги биваше.
Мей, обзета от чувството, че посетителите носят нещо демонично, мобилизира цялата си синя енергия и призова своя ангел хранител; вече го виждаше някъде под многоцветните стъкла на витража. Представи си как костите и плътта й се насищат с неговата небесна светлина. Изпитваше жизнена необходимост от неговата подкрепа. Как лесно и безпроблемно се бяха вмъкнали тези двамата тук. Отсъствието на защитната сила на Учителя очевидно си казваше думата.
— Отново повтарям: дадете ли ни ексклузивни права, ще си живеете спокойно.
— Подобно нещо противоречи на нашите принципи.
— Ще ви платим. Много.
— Точно това ни спира.
— Комуната, както и всички останали хора, безспорно има нужда от пари, нали?
— Как така комуната? Аз пък мислех, че… — промълви Кен. Хедър така гневно го сръга в ребрата, че той едва се задържа на краката си.
— Ще издадем чек на името на Ложата на Златния ветрогон, а вие ще разпределите сумата помежду си.
— Не сме такива хора, госпожице — с премерено достойнство отговори Мей.
— Всички сме такива, когато става дума за хляба.
В този момент Тери, вече успял да си намери място в гънките на дрехите на божеството, откъдето имаше пълна видимост към профила на госпожица Гамлин, тъкмо вдигаше апарата към лицето си. Тя го забеляза и почти изпищя:
— Вижте къде се качил! Това е… — Тери мигна няколко пъти и щракна неколкократно копчето на апарата. — Светотатство! Веднага слез оттам!
За няколко секунди всички гледаха изумени и объркани. Кен, видял подходяща възможност да поправи стореното преди часове, се спусна напред, но неволно ритна блюдото с цветя в краката на Буда — водата и цветята подскочиха и го обляха от главата до петите. Той се олюля, подхлъзна се, но все пак успя да се вкопчи в маратонката на фотографа.
За да се закрепи, Тери обгърна с ръце врата на Буда и започна да рита, за да отблъсне нападателя си. Кен получи два здрави ритника в рамото. При опита за трети той дръпна връзката на обувката и се вкопчи в глезена на Тери. Той от своя страна започна да се извива и гърчи. В резултат основата на статуята се напука и всички с ужас чуха острия стържещ звук. Усмихнатата фигура се килна напред и евентуално би се върнала на мястото си, ако двете човешки тела не висяха така драматично отпред.
— Тери, пусни се веднага! — изпищя остро Ави.
Оказа се не толкова лесно и тежестта на двамата мъже направи нещата невъзвратими. Статуята се наклони още повече, нищо вече не можеше да я върне на място. След секунди тя се сгромоляса шумно на пода — в последния миг Тери се извъртя и се размина на сантиметри с едрата каменна глава. Кен обаче нямаше този късмет.
През призмата на магическия фенер
Дванадесета глава
Трой влезе в стаята с блеснали очи и свеж като краставичка. Бебето беше спало цялата нощ. От сержанта се носеше аромат на приятен афтършейв. Сложи сакото си на закачалка и погледна към Барнаби, който стоеше пред прозореца и замислено съзерцаваше какво става вън.