Реката на тайните [bg]

Сун сложи до главата му миниатюрен касетофон.

— Ти видя златото в склада на „Хачърли“.

— Да.

— Кой беше с теб в склада?

— Агентът на ЦРУ Феликс Лайтър — излъга Мърсър. — Само това знам.

— Екип на ЦРУ ли ви помогна да избягате?

— Не. Наемници, които долетяха от Богота.

В продължение на петнайсет минути Мърсър обяснява измислена интрига с ЦРУ, като добавяше подробности като кодови имена и адреси на несъществуващи тайни квартири, разказа на Сун история, която Лиу щеше да иска да чуе — как Съединените щати се щурат в мрака, без да разбират какво става, а свръзката му по всяка вероятност се е отказала, след като са го заловили, защото операцията не била официално разрешена от Лангли.

Сун бе провел стотици разпити и знаеше как да провери достоверността на историята от десетина ъгли, търсейки несъответствия. Задаваше въпроси бързо в продължение на цял час. Мърсър бълваше лъжа подир лъжа, оплиташе сложна и деликатна мрежа, но Сун не успя да уличи жертвата си в противоречие. Мърсър не сгреши нито веднъж. Всеки отговор подкрепяше предишен факт. Кодовите имена не се промениха, адресите останаха същите и часовете звучаха достоверно.

Мърсър прецени перфектно Сун. Въпреки отблъскващата кожа и безжизнените очи през втория час на разпита той долови в поведението на китаеца промяна, която сигнализираше, че инквизиторът е доволен, че е изтръгнал истината от жертвата си. Сеансът се приближаваше към края си. Животът на Мърсър също. Той бе спечелил малко време, но знаеше, че ако продължи играта, няма да постигне нищо. Време беше да окаже съпротива и да се моли на Бога да оцелее след онова, което щеше да му стори Сун.

— Как дойдоха наемниците в Панама? — за осми път попита китаецът.

— Долетяха от Меделин с частен самолет. — Грешката беше умишлена, малък гаф, който инквизиторът мигновено разпозна.

Умопобърканият специалист по акупунктура хвърли убийствен поглед на Мърсър, на чието лице се изписа страх.

— Спомена, че наемниците са дошли от Богота, а сега казваш Меделин.

— Не… си спомням — заекна Мърсър, като се престори на уплашен.

Той не видя как Сун заби една игла в лявата му ръка. Но усети как главата му пламва, сякаш го изгориха с горелка. Имаше чувството, че косата му пламна и дори усети мирис на пепел. Болката се разпространи в главата му като петно от пламтящо гориво. Той започна да се гърчи конвулсивно в неописуема агония и стисна зъби, за да не изкрещи и пламъците да не влязат в гърлото му.

Но огън нямаше. Болката бе причинена от електрически стимул, плод на въображението, дължащ се на химичната реакция на организма му. Но колкото и да се опитваше да намери рационално обяснение, агонията го изгаряше.

Сун доближи лице до него.