В черно като полунощ [bg]

Тифани се промъкваше тихо в сумрака и тъкмо влезе в една ниша, когато чу стъпки нагоре по стъпалата. Оказа се прислужничката, понесла поднос с храна, която едва не разля, когато вратата към стаята на дукесата се отвори със замах и самата дукеса застана на прага със свиреп поглед, просто за да провери какво става. Когато прислужничката продължи, Тифани я последва тихичко и посвоему невидимо. Подносът пристигна, стражът до вратата с надежда вдигна очи, но рязко му беше казано да иде долу сам да си вземе вечерята. После прислужничката влезе в стаята, остави подноса до голямото легло и излезе, учудвайки се за момент дали очите не ѝ играят номера.

Летиша изглеждаше така, сякаш спи под прясно навалял сняг. Ефектът доста се разваляше, когато човек осъзнаеше, че това, което прилича на преспи, са най-вече смачкани хартиени кърпички. Неколкократно употребявани при това. Вярно, твърде рядко се намираха в Кредище, защото бяха доста скъпи, и ако човек имаше от тях, не се смяташе за лошо възпитание да ги изсуши пред огъня за по-нататъшна употреба. Бащата на Тифани разправяше, че когато бил малък, трябвало да си духа носа в мишки, но сигурно само за да я накара да запищи.

Точно сега Летиша си издуха носа със съвсем неподобаващ за дама тръбен звук и за изненада на Тифани подозрително огледа стаята. Даже подвикна:

— Ей! Има ли някой тук? — Въпрос, който, разумно погледнато, никога няма да ви докара донякъде. Тифани се примъкна още по-навътре в сянката. Тя понякога и Баба Вихронрав успяваше да заблуди с малко късмет, така че и дума не можеше да става някаква ревлива принцеса да усети присъствието ѝ.

— Мога да пищя, ей! — заплаши Летиша, озъртайки се. — Точно пред вратата ми има страж!

— Всъщност той слезе да вечеря — посочи Тифани, — което, честно казано, намирам за много непрофесионално. Трябваше да изчака да бъде сменен от друг страж. Мен ако питаш, майка ти май подбира стражите си по-скоро по вид, отколкото по акъл. Дори младият Престън охранява по-добре от тях. Понякога хората изобщо не се усещат, че съществува, докато не ги потупа по рамото. Знаеш ли, че човек много рядко се разпищява, докато някой му говори? Не знам защо. Предполагам, че понеже сме възпитани да бъдем вежливи. И ако смяташ да се разпищиш сега, бих искала да изтъкна, че ако смятах да ти направя нещо гадно, вече щях да съм го сторила, не мислиш ли?

Паузата беше доста по-дълга, отколкото се нравеше на Тифани. Накрая Летиша каза:

— Имаш пълно право да бъдеш ядосана. Ядосана си, нали?

— Не в момента. Впрочем няма ли да си изпиеш млякото, преди да изстине?

— Ами аз всъщност винаги го изхвърлям в тоалетната. Знам, че е ужасно пилеене на добра храна и че има много бедни деца, които жадуват за чаша топло мляко преди сън, но не заслужават моето, понеже майка ми кара прислужничките да слагат в него лекарство да ми помогне да заспя.