И се възправи сянка [bg]

— Обезпокоен е — каза Крийд на Халахан, когато продължиха нататък. — Искаше да знае какъв е нашият план за нападение.

— Ти какво му каза?

— Истината — че все още го обмислям.

Халахан сухо се засмя и внезапният звук по някаква причина подразни Бан.

— Тези мъже ще се изправят пред четирийсетхилядна армия — чу се да казва Бан. — А ти се смееш, защото нямате план?

Халахан извади лулата от устата си и очите му насмешливо проблеснаха към Бан.

— И аз ще съм там с тях, нали?

Бан ядосано затвори уста.

— Какво те мъчи, Бан? — попита генералът. — Говори! Изплюй камъчето, човече!

— Просто ми се струва, генерале, че сме тръгнали към сигурно поражение — сниши глас Бан. — И че и двамата сте доста доволни от това.

Крийд отново закрачи — този път по-енергично. Бан и Халахан го следваха.

— Никога нищо не е сигурно, Бан — сопна му се Крийд през рамо.

— Така е. Но човек винаги може да прецени какви са шансовете му.

— Пфу! Шансовете? Загубихме ги отдавна.

Бан не искаше да го предизвиква повече. Въпреки всичко в крайна сметка винаги бе имал пълна вяра в този мъж.

Бан се беше сражавал на Щита в ранните дни на войната. Тогава лорд-протектор на Кхос все още беше генерал Фориас, онзи грохнал благородник, който се беше добрал до поста с помощта на връзките на семейството си. Още преди началото на обсадата, когато манианците първо бяха превзели Патия на юг и бежанците прииждаха към Бар-Кхос, не нерешителният Фориас, а генерал Крийд беше този, който нареди портите на града да бъдат отворени, за да могат те да намерят убежище вътре.

През първата година на обсадата Фориас ръководеше отбраната на града и кхосианците отстъпваха, докато стените падаха една след друга. Старият Фориас не беше напълно неспособен в ролята си на лорд-протектор — той заповяда да се натрупат грамади от пръст край оцелелите стени, за да се парира постоянният оръдеен огън, а понякога сам се бе сражавал на стените, излагайки на опасност живота си заедно с всички останали. Въпреки това му липсваха обаянието и умението да показва кураж, когато е необходимо — нещата, от които имаше най-голяма нужда в онези мрачни дни на нисък дух. Той просто не беше военен водач, който да вдъхва надежда у хората. Срещу него имаше обществени протести и масови призиви да подаде оставка. Въпреки това старият Фориас, подкрепен от съвета на Мичине, беше отказал да се оттегли.

Когато се разнесе новината, че имперските войски са нахлули и в далечния Корос, опитвайки се да открият втори фронт срещу Свободните пристанища, Мичине се бяха съгласили да направят символичен жест за отчаяната защита на острова от страна на Лигата. Генерал Крийд, на когото все още се сърдеха, че е дал заповед портите да бъдат отворени за бежанците и за когото без съмнение смятаха, че може да бъде пожертван, беше изпратен да води малкия контингент от кхосиански чартаси там. По време на отсъствието му, докато обсадата на Бар-Кхос навлизаше в най-ниската си точка до момента, лорд-протектор Фориас се беше оттеглил в частното си имение, твърдейки, че е болен, след което се беше самоубил или умрял в съня си — в зависимост от това, на коя версия предпочете да повярва човек.