И се възправи сянка [bg]

Докато вървяха, Бан можеше да помирише тревата хазии от лулата на Халахан. Той обикновено не пушеше, но тази нощ на драго сърце би смукнал дълбоко от някоя пръчка хазии. Сега, след като бяха пресекли Чилос, той също имаше усещането, че студената реалност е на път да се стовари върху него.

— Според разузнавачите ни наближават Шпила — обясняваше пред него Крийд. — Както очаквахме, следват Канелената река. След ден-два ще влязат в Тихата долина. Ще ги нападнем там, преди да стигнат до Туме. Ако нещата не се развият добре за нас, можем да се оттеглим към Туме и да се прегрупираме.

— Ваничиос ще се радва да те види — провлечено каза Халахан и Крийд го стрелна с мрачен поглед.

Бан си припомни откъде знае това име. Имаше някаква история между генерала и принципария на Туме, макар че спомените му бяха доста мъгляви. Ставаше дума за дуел.

— Резервите от Ал-Кхос — знаем ли кога ще стигнат до Туме? — осмели се да попита Халахан изпод широката периферия на сламената си шапка.

Тази вечер накуцваше повече от обикновено със сакатия си крак. Беше споменал, че го боли коляното заради захлаждането.

— Ако бързат максимално, би трябвало вече да са на половината път дотук. Разбира се, при положение че онзи глупак Кинчеко не се мотае много.

— Мислиш ли, че ще се забави?

— С този тъпак човек никога не знае — поклати глава Крийд. — Може да се помотае ден-два, само за да демонстрира презрението си към моите заповеди.

— Онзи, който го направи принципарий на Ал-Кхос, е още по-голям глупак.

— Да, Мичине се поддържат взаимно.

Покрай тях с тежки стъпки премина взвод Специални, приведени под тежестта на раниците и оръжията си. Кимаха на генерала един след друг, докато минаваха покрай тях в разкривена редица. Един от тях познаваше Бан — беше стар приятел на брат му Кол. Мъжът го изненада с топла прегръдка и му пожела късмет, преди да побърза да настигне другарите си.

— Какво става там? — Крийд беше спрял и гледаше тълпа мъже, насъбрали се на поляна сред тополите близо до реката.

Те бяха предимно Доброволци и Сиви куртки и надаваха одобрителни викове, докато се блъскаха, за да гледат двама голи до кръста мъже, които се биеха с юмруци.

Един отряд на Червената гвардия се опитваше да ги разтърве, воден от офицер, яхнал зел, но Доброволците крещяха на офицера да се разкара, подиграваха му се и размахваха ръце, за да сплашат зела му. Животното се изправи на задните си крака и без малко не хвърли ездача от седлото. Други Доброволци се намесиха с намерение да объркат още повече нещата. Бан видя как генералът присви очи.