И се възправи сянка [bg]

— Хайде стига, трябва да ни разкажеш повече за това!

— Ще престанете ли вече? Неудобно ми е.

Кърл се засмя заедно с останалите мъже и жени в топлата медицинска палатка. Седяха около хирургическата маса. Пред тях имаше монети и карти и бледите им лица бяха осветени от единствения фенер, окачен под покрива.

Андолсон свиреше на джитар в дъното на помещението и си тананикаше нещо неприлично и забавно за падналия крал на Патия. Крис стоеше до странична маса и пред нея беше подредена цяла колекция от бутилки вино и кожени чаши. Тя внимателно добавяше в чашите по няколко капки от шишенце с лечебно саново семе. Що се отнася до останалите медикоси — те бъбреха помежду си, размахваха пиянски ръце над масата и изпускаха гъсти облаци дим от хазии, които изпълваха палатката.

Младият Кууп отново излезе навън, препъвайки се, за да повръща.

— Пилееш хубавото вино, дявол да го вземе! — изкрещя Милос подире му.

Тези медикоси от Специалните операции, при които беше попаднала Кърл, бяха странна пасмина. Мнозина бяха нарисували символи и думи върху черните си кожени дрехи — даоисткия кръст на единството или цитати от всякакви източници, някои дори маниански. Едни бяха с дълга коса, други — с къса, лицата им бяха покрити с белези. Бяха сприхави и настроенията им бяха непредвидими. Свикнали отдавна да работят в тунелите под Щита, те бяха луди и неспокойни личности и лесно бяха приели Кърл, както и тя — тях. Жената, Крис, забъркваше поредните буламачи на масата за напитки.

— Още едно, мадам?

— Благодаря — отвърна Кърл, като прие предложената й чаша и с удоволствие отпи от нея.

Виното беше силно, но в него още се усещаше известно количество саново семе, което всъщност беше течен дрос, използван като болкоуспокояващо за ранените.

— Ако знаех, че мога безплатно да получа от това нещо, щях да се запиша в армията много по-рано.

— И старият Джонсол за това се записа — саркастично отбеляза Милос. — Не е ли така, Джонсол?

Джонсол й хвърли похотлив поглед от другия край на масата. Сивокосият мъж гледаше похотливо всяка жена, която беше достатъчно близо до него, че да разговаря с нея, така че когато Кърл му се смръщи, тя не вложи зъл умисъл в това. Джонсол се облегна назад и нададе вой към платнения таван като злощастно псе.

На Кърл от самото начало й беше излязъл късметът, защото историята за избухването й в наборната комисия я беше изпреварила. Всички в медицинския корпус на Специалните бяха заключили, че е избухлива кучка, с която е по-добре да не се занасят, и тя не виждаше основателна причина да ги изважда от заблуждението им.