![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
Старецът нахлу вътре с пълна скорост и огледа с щастливо изражение апаратурата, фризерите и екраните на мониторите. Малките движещи се фигури на мониторите привлякоха вниманието му. Дали пък, помисли си той, това не е някой епизод от „Трудна професия“, който още не е гледал.
— Хей, човече, я погледни тук — закиска се той. — Ами че това е Кони!
На екрана госпожа Орифлейм изпробваше новите си ръце. Тя свиваше периодично рамене и разкършваше китки. Изглежда й бяха пуснали някаква учебна програма по телевизора.
— Точно така, Консуела — ободряваше я нечий глас. — Поддържай този ритъм!
Докато размахваше ръце и мърдаше от усилие дебелите си бузи, Консуела Орифлейм приличаше на някакъв странен хибрид между грамадна птица и пеперуда, която се опитва да литне.
— Франки! — проплака тя. — Франки, защо си отиде, Франки? — Тя заскърца със зъби. По бузите й се стекоха сълзи. — Ще те намеря, Франки!
— Не мисля, че ще успееш, скъпа — поклати глава Грант Непреклонния. Той въведе еладелдийска командна парола, за да получи достъп до централния пулт за управление, и го превключи на персоналната честота на чичо Чарли.
Чичо Чарли вече бе изгубил интерес към госпожа Орифлейм.
— Я да видим какво прави Катлийн — промърмори той.
— Каквото заповядате, господарю — кимна невъзмутимо Грант Непреклонния.
— Ма-а-мка му! — възкликна старецът. — Накрая ще ми пръснеш черепа, знам си аз!
Грант Непреклонния погледна отражението си в мониторното стъкло.
— Напълно възможно — отвърна той. — Зависи.
Грамадното гуменоподобно тяло на доктор Ирск бе твърде масивно, за да се отърват с лекота от него, но от друга страна нямаше заповед да го разчленяват и ето защо въпреки нареждането на чичо Чарли сестрите го увиха в един голям чаршаф и го изнесоха пред вратите на пещерата.
— Все някой ще го вземе — подхвърли първата на другите две.
— Ами да, тя като че ли имаше роднини — кимна втората.
— Някъде на борда — потвърди третата и се загледа към мрака на тунела, като че се надяваше всеки миг оттам да се зададе веспанска погребална церемония.
Първата сестра се намръщи озадачено. Тя оформи устни в едно „к“, за да попита „Къде точно са тези роднини?“, но мисълта й убягна и тя замълча. И без това отговорът нямаше да значи нищо за нея. Задържани от програмираната лоялност на собствените си имплантанти, нито една от трите не бързаше да си тръгне.
Те отново сведоха погледи към увития в чаршаф труп, след това се обърнаха и закрачиха механично към болницата и тъй като липсваха по-нататъшни указания, заеха се с всекидневните си задължения.
Екранът в мониторната стая бе изпълнен с разцъфнали слънчогледи, ярки и добре оформени, почти като нарисувани. Камерата се изви надолу към неголемия, открит участък между цветята, където бившата пилотка на изтребители седеше в желязното си кресло. Тя протегна хилавата си ръка и се опита да откъсне едно несъществуващо цвете. Очите й бяха зареяни в далечината.
Лейтенант Катлийн Бюфорт носеше болнична пижама и върху нея разръфана плетена жилетка. Над главата й кръжеше любимото й „куче“, като някаква прекомерно голяма пчела, и стискаше в лапички края на разплетения от жилетката вълнен конец, сякаш с всяко завъртане се опитваше да оплете все повече своята господарка.
— Ей, човече, мога ли да говоря с нея? — попита чичо Чарли и Грант Непреклонния му показа как да го направи.
— Добро утро, лейтенант! — произнесе с ясен глас по военному чичо Чарли. — Надявам се, нямате нищо против, че ви безпокоя в този прекрасен ден. Исках само да ви съобщя, че доктор Ирск си отиде — последните думи бяха казани с престорена мъка и загриженост. — Сега вече аз отговарям за всичко. Не е ли чудесно?
Лейтенант Бюфорт се озъби на камерата. Белегът караше лицето й да прилича на някаква оптична измама, като че ли бе съставено от две непасващи си части. Тя придърпа „кучето“ за конеца, сякаш беше попаднала в мрежата на паяк плячка.
— Ох, красиво бебче! — пропя монотонно чичо Чарли.
Объркана от този глас, който идеше отникъде, Катлийн Бюфорт започна да върти глава наляво и надясно. Тя сграбчи една голяма хризантема и се зае да къса едно по едно листенцата й.