Деца от кръв и кости [bg]

— Амари, просто върви — настоява Тзеин. — Моля те. Ние ще се бием по-добре, ако знаем, че си в безопасност.

Ние. Намирам сили почти да се усмихна. Зад нас Зели сграбчва перилата, затворила очи, а устните й се движат бързо, докато упражнява заклинанието. Въпреки че очевидно се страхува, тя се бори. Никой не й казва да бяга.

Ако ще се държиш като малка принцеса, предай се на стражите. Аз не съм тук, за да защитавам теб. Тук съм, за да се бия.

— Брат ми ме търси — прошепвам на Тзеин. — Баща ми също. Това, че няма да се кача на кораба, няма да запази нито тайната на свитъка, нито живота ми. Просто ще ми даде още малко време. — Водата докосва стъпалата ми и аз пристъпвам напред, присъединявайки се към една от групите при оръдията. — Мога да го направя — лъжа уверено.

Мога да се бия.

Бъди смела, Амари.

Този път се хващам за думите на Бинта, обличайки ги като бойни доспехи. Мога да бъда смела. Заради Бинта трябва да бъда всичко.

Тзеин ме гледа още миг и след това кимва. Отива да заеме мястото си. Корабът се поклаща напред с изскърцване и ни понася към битката заедно с прииждащата вода. Преминаваме през последния тунел. Крясъците на тълпата стават все по-диви, жадни за кръвта ни. За първи път се питам дали баща ми знае за това „забавление“. И ако знае, дали го е грижа?

Стискам перилата на кораба с всички сили в безполезен опит да успокоя нервите си. Преди да успея да се стегна, вече влизаме в арената, пред очите на всички по трибуните.

Миризмата на саламура и оцет ме удря като вълна, докато примигвам в поразителната светлина. На първите няколко реда над арената седят благородници и ярките им копринени дрехи се развяват, докато те удрят с юмруци по перилата.

Обръщам се и сърцето ми се свива, когато срещам погледа на млад божник с широко отворени очи на друг от корабите. Безизразното му лице казва всичко.

За да живее единият от нас, другият трябва да умре.

Зели сплита пръсти и изпуква с кокалчетата си, отивайки към кърмата на кораба. Тя изрича само с устни заклинанието, опитвайки се да не обръща внимание на всичко, което я разсейва преди началото на игрите.

С влизането на всеки нов кораб в играта тълпата надава рев, но когато оглеждам противниците ни, осъзнавам нещо ужасно. Вчера корабите бяха десет.

Днес са тридесет!