Драконът на Арканите [bg]

Ла Фарг осъзна, че беше усетил присъствието му, защото мелезът бе пожелал да стане така. Сен Люк беше рожба на нощта.

— Шпионираш ли?

— Наблюдавам. Кои са Пазителите, капитане?

Ла Фарг замръзна, след това побутна чинията си настрана.

— Обичам да гледам този, с когото говоря — рече той.

— Добре.

Облеченият в черно мелез изплува безшумно, сякаш от нищото. Както обикновено, на светлината първо се появиха алените стъкла на очилата му.

Сен Люк седна край масата, срещу стария благородник.

— Кои са Пазителите, капитане?

— Щом задаваш въпроса, вероятно знаеш и отговора.

— Искам да ви окажа благоволение, капитане.

— Благоволение ли? Ти?

— Благоволението да ви предоставя възможността да обясните.

— Откога трябва да се отчитам пред теб?

— Откакто служа, бия се и убивам по ваша заповед. Кои са Пазителите?

— Те са една от причините, поради които човешкият род не е унищожен, нито заробен от драконите. Те действат в сянка и… бдят. Дракони са, но знаят, че времето на расата им на този свят изтече и че единственият им изход е да живеят в разбирателство с хората или скрити сред тях.

— И вие им служите.

— Да.

— Откога?

— Всичко започна преди пет години. След Ла Рошел.

— Кардиналът знае ли?

— Знае. Винаги е знаел. Те прикриват целите си и някой може да се усъмни в намеренията им, но Пазителите не са врагове на Франция. Напротив, без тяхна помощ шатленките нямаше да съществуват. Не можеш да си представиш какви услуги са ни правили в миналото.

— Няма значение. Искам да зная на кого служа. Искам да зная заради кого убивам и заради кого може да бъда убит.

Сен Люк стана и си тръгна.

Невъзмутим, Ла Фарг проследи как той изчезна в мрака, след това сведе очи към масата и към стоманения пръстен с печат, който мелезът беше оставил там.