![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Той направи знак на мъжете на земята. Бронк и Хънт висяха под него. Тримата на земята подадоха първата торба динамит на Хънт, той — на Бронк, а той пък се изкачи по-близо до Джейк и я подаде на него.
Бронк и Хънт също взеха по една торба. Джейк извади пръчките динамит и започна да ги поставя в дупките. Бронк и Хънт сториха същото.
Освен Ред, бившият миньор, само те двамата признаха, че могат да боравят с динамит или други експлодиращи неща. Ред беше поостарял за подобни каскади, но цялата предна нощ подготвя пръчките динамит и ряза фитили.
Сега Джейк и останалите тъпчеха динамита, колкото можеха по-надълбоко в отдушниците и заплитаха фитилите в дълги плитки, които щяха да запалят наведнъж. Надяваха се, да имат достатъчно време, за да се отдалечат преди динамита да се взриви. Тримата мъже на земята подадоха последните торби.
Джейк извади кутия кибрит, на която пишеше: „Безопасни клечки «Луцифер»«.
И това, ако не е противоречие. Той погледна небето, за да се увери, че никакви машини не са се насочили към площадката за приземяване. Небето беше кристалночисто и безоблачно.
Сети се за Мийчъм, сякаш отпреди цял живот време, който му разказваше друга история като неговата. »… Някой паднал от небето… приятел на име Луцифер…“
Джейк винаги се бе чудил защо викат на кибритените клечки „луцифери“ — все му се струваше, че защото смърдят на сяра…
В ума му изскочи някакво парче информация — от онези, за които обичаше да говори пасторът — някои хора наричат Зорницата Луцифер, защото името означава „Носещ светлина“. Джейк се усмихна леко — какво ли би си помислил Мийчъм, ако види какво прави в момента неговият паднал ангел… Стори му се, че ако Мийчъм гледа от някоя дупка в рая, изобщо не би възразил. Джейк отвори кибрита и зяпна. В него имаше само една клечка. Той направи знак на Бронк и изруга шепнешком:
— Какво по дяволите…
Бронк сложи пръст на устните си и потупа издутия си джоб. Джейк драсна клечката и запали първо една връзка сплетени фитили, след това още една и още една, докато клечката изгоря.
После погледна надолу, като очакваше Бронк да е приготвил новия кибрит. Бронк се мъчеше да извади кутията от джоба си с една ръка, докато висеше от отдушника. Кибритът се опъваше като магаре, накрая се изплъзна и полетя във въздуха.
И мъжете, увиснали от кораба, и тези на земята гледаха стъписани, как клечките описват дъга и се приземяват някъде из гъстите шубраци около основата на кораба.
— Мамицата му! — промърмори Бронк, стиснал между зъби полуизпушена пура.
Запалена пура…
Докато Бронк и останалите седяха стъписани, Джейк дръпна пурата от устата на Бронк. Запали фитилите, които успя да достигне и върна пурата с жест на раздразнение към двамата мъже да си размърдат задниците и да приключат по-бързо работата.
Бронк и Хънт запалиха останалите фитили без колебание.
Джейк изчака и двамата да слязат и отново погледна към небето — още е чисто.
Той надникна през отвора пред себе си, стори му се, че вижда крилото на една от машините и се помоли поне веднъж в живота си да е взел правилното решение.
— Джейк! — прошепна Бронк с напрежение в гласа.
Джейк провери още веднъж дали всички фитили горят и слезе на земята. Защо го чакат?
— Бягайте! — прошепна той.
Всички закриволичиха бързо през храстите, а после се втурнаха презглава, за да спасят живота си. Още преди да стигнат ръба на платото зад гърба им се разнесе серия от оглушителни експлозии. От отворите се заиздигаха облаци дим, а около тях се посипа дъжд от отломки. Мъжете около него извикаха радостно.
Виковете се превърнаха в яростни ругатни, когато по-дълбоко в кораба избухна още една експлозия, след това още една и още една, сякаш динамитът е отключил верижна реакция — голяма и много по-непредвидима. Мъжете се олюляха и почти паднаха, когато ги застигна ударната вълна.
На ръба на платото Джейк се поколеба. Нещо го накара да погледне назад, докато останалите бързаха надолу. Видя това, което най-малко искаше да види и от което най-много се страхуваше — извънземните.
Кръглите форми в основата на кораба се разтвориха като очи и оттам изпълзяха безчет демони, все едно току-що е било простреляно гнездо на стършели.
Демонското оръжие оживя сред синя светлина и се приготви за стрелба, а Джейк, внезапно замръзна на място и гледаше как чудовищата прииждат. Не можеше да мисли, не можеше да се движи, дори не можеше да вдигне ръка и да стреля. Толкова много… твърде много… демони.