![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Групата на Долархайд и апачите се спогледаха за последно. В очите им се четеше ясно, че тези толкова различни мъже разбират, че имат нужда едни от други, но че страхът от предателство категорично се е настанил под кожите им.
Всички заедно потеглиха надолу по хълма. Слязоха и прекосиха широката равнина, където земята още зеленееше след първата лятна буря. Всяка живинка в пустинята се беше вкопчила в живота с нездраво упорство, като нагледно доказателство за силата и на живота, и на смъртта.
Конниците приближиха проядената от суровия климат стена на платото и спряха в подножието й. Чакълът и скалните отломки правеха доста коварен пътя нагоре. Тук двете групи трябваше да се разделят.
Мъжете оставиха конете в подножието на платото. Черен нож и воините му поеха по една пътека, която щеше да ги изведе на високия ръб на каньона, откъдето се виждаше скрития вход към пещерата на демоните. Оттам те щяха да имат отлична позиция за стрелба, когато демоните започнат да излизат от крепостта си.
Апачите и белите се разделиха с не едно и две несигурни поглеждания назад. После Долархайд поведе хората си покрай стената на платото, към единственото добро прикритие до входа на каньона — олющен гранитен хребет, успореден на долната част на платото. Оттам се виждаше дерето, което Джейк помнеше. Мъжете от бандата му, строени на конете си, имаха за задача да разузнаят мястото, а след това да го наблюдават внимателно за извънземни или за оцелели пленници, които биха се опитали да излязат оттам.
Беше ред на Джейк да действа. Той слезе от коня и направи знак на няколко мъже от бандата си. Те нарамиха някакви торби и заедно с Джейк се отправиха към едно скално възвишение. Стигнаха в подножието му и след това си запроправяха път нагоре към върха на платото.
Стърчащият цилиндър на кораба хвърляше дълга, обвинителна сянка по пътя им, докато мъжете се провираха през ниските храсти. Накрая стигнаха до основата на кораба.
Джейк поспря и хвърли поглед към върха на каньона. Воините на Черен нож заемаха позиции за стрелба, като почти се бяха слели с пейзажа.
Зарадва се като ги види там. Знаеше, че и те ги виждат, и вече са сигурни, че и хората на Долархайд също изпълняват своята част от плана.
Джейк се обърна към хребета, където Ела, Долархайд и останалите чакаха неговия знак… Нещо проблесна и Джейк реши, че Долархайд използва проклетия си далекоглед, който толкова ценеше, и следи всичко като ястреб.
Добре, че го използва срещу чудовища, които не виждат на светло, а не срещу апачи… или срещу бандата ми. Джейк докосна периферията на шапката за поздрав, в случай че Долархайд го наблюдава. Усмихна се, но след това бързо насочи вниманието си към това, което му предстои. Време е да сме сериозни.
Джейк положи облечените си в ръкавици ръце върху грубата повърхност на кораба. Отблизо той имаше същия странен вид на сглобен от много части, какъвто имаха оръжието на китката му и летящите машини. По повърхността имаше и странни кръгове, които не бе забелязал досега — може би шлюзове или пък отвори за оръжия, толкова големи, че не искаше да си представя какво се крие зад тях. Стига да стояха затворени, не бяха негов проблем…
Джейк откри ред отдушници или нещо подобно, които се издигаха над повърхността на кораба и оформяха удобна стълба почти до върха му. Точно там, където вчера се приземи летящата машина. Надяваше се наистина да може да ги използва като стълба, защото трябваше да започнат от върха…
Бронк и Хънт, двамата специалисти по взривовете, бяха готови да го последват нагоре към върха на цилиндъра. Тримата останали бандити щяха да наблюдават какво се случва долу. Джейк се надяваше да не видят нищо необичайно.
Отдушниците улесняваха катеренето нагоре. Надяваше се по тях да стигне колкото се може по-близо до върха на цилиндъра, откъдето може да допълзи до най-високия ред отдушници. Те бяха тяхната цел. Независимо дали бяха за въздух, или за нещо друго, той реши, че стига да са отворени навън, са уязвими… поне така беше в света, който познаваше.
Вчера Джейк видя една от машините да се приземява на върха на цилиндъра и да изчезва вътре. Той прецени, че сигурно ги държат в нещо като обор или склад, вероятно голям, предвид размерите им. Не знаеше какво още може да има там — само се надяваше динамитът да е достатъчен, за да го взриви…
В лагера на Долан имаше пълни с експлозив сандъци, които бандитите използваха за сядане, докато измислят за какво друго да им послужат. Е, това беше най-подходящата употреба, за която се сещаше Джейк.