Прокобата на Господаря Гад [bg]

Великанът и Томас вървяха в почуда към огромните стени и разстоянието се смаляваше неусетно, белязано само от развълнуваните удари на сърцата им. Пътят водеше към високата порта в югоизточната основа на кулата. Двете крила от дебел камък бяха отворени широко като мирно приветствие, но бяха и назъбени и уравновесени така, че да се вкопчват помежду си при затваряне, подобно на стиснатите челюсти на акула. Входът, който пазеха, можеше да побере всички конници, застанали в редица.

Томас зърна син флаг, развят високо над бойниците на кулата. Лазурът му светлееше по-блед от ясното небе. Под него имаше по-малък червен вимпел с цвета на кървавата луна и очите на Лигоча. Яздещата до Томас жена забеляза в какво се е вторачил и каза:

— Познаваш ли значението на цветовете? Синият е флагът на Върховния владетел. Символ на Клетвата на Владетелите и обета им да предвождат народите на Земята. А червеният е знак за надвиснала опасност. Ще се развява там, докато трае заплахата.

Той кимна, вторачен в Твърдината, и сведе поглед към входа на Весел камък. Проходът приличаше на пещера, проникваща надълбоко в планината, но зад него просторът беше огрян от слънцето.

Трима часови стояха на издадена тераса над портата и външността им привлече вниманието му. Различаваха се от ездачите, с които дойде тук. По ръст и телосложение напомняха на жителите на каменното поселище, но имаха плоски мургави лица, а къдравите им черни коси бяха подстригани късо. Носеха светлокафяви туники, препасани със сини колани, а надолу краката им бяха голи. Стоящи уж спокойни и невъоръжени, те приличаха на големи котки, дебнещи за скок, готови тутакси да се хвърлят в битка.

Щом доближиха портата, Куаан извика на часовите:

— Приветствам те, Първи страж Тувор! Как тъй Кръвната стража посреща гостите на града?

Стоящият по-напред отговори с глас, който звучеше някак тромаво — може и да беше свикнал с език, напълно различен от речта на Земята.

— Тъй е, защото Великани и вестоносци идват заедно в Твърдината.

— Добре, Кръвни стражи — продължи Куаан дружески, — научете кого посрещате. Великанът е Сол по сърцето Носен от пяната от Морска шир, изпратен да говори пред Съвета на Владетелите. А вестоносецът е Томас Ковенант, Неверник и чужденец на Земята. Готов ли е подслонът за тях?

— Заповедите са дадени. Банор и Корик чакат.

Куаан му махна с ръка и конниците навлязоха в каменното гърло на Твърдината.