Прокобата на Господаря Гад [bg]

Щом разбра какво правят, Томас забрави за всичко освен за Сол по сърцето. Великанът лежеше отпуснато и дишаше плитко и накъсано. Томас се зачуди какво да стори, вдигна кожения мях и започна да излива струя от диамантено питие върху главата му. Малко от течността стигна и до устата на Сол по сърцето, който се задави, но преглътна тежко. Поетият дълбоко въздух изхърка в гърдите му и клепачите му се дигнаха. Томас поднесе мяха към устните му. Великанът пийна още, просна се по гръб и веднага се унесе непробудно.

Томас промърмори с облекчение над него:

— Чуден край за песен — „и той заспа“. Какъв е смисълът да си герой, ако не останеш буден, поне докато те възхваляват?

Изведнъж се почувства уморен, все едно изтощението на Великана изсмука собствената му сила, и седна с въздишка на близката пейка. Гледаше как бреговете полека се нижат покрай тях, а Куаан се настани на кърмата да направлява лодката. Отначало Томас пренебрегваше питащия му поглед, но накрая се насили да каже:

— Той е Сол по сърцето Носен от пяната… пратеник на Великаните от Морска шир. Не си даде отдих, откакто ме качи в лодката насред Анделейн… преди три дни.

Видя по изражението на Куаан, че той чак сега осъзнава напълно какво си е причинил Великанът, и пак се загледа към местностите, покрай които минаваха.

Конете теглеха бодро лодката срещу все по-бурното течение на Бялата река. Ездачите им се съобразяваха умело с променливите брегове, сменяха се начесто и удължаваха или скъсяваха въжетата навреме. По̀ на север земята ставаше камениста и пустинни треви сменяха тръните. Гилдени простираха нашироко клоните си все по-нагъсто в подножията и листата им светеха топло в златисто под слънцето. Платото отпред като че се ширеше на цяла левга и в западния му край планината стърчеше, изпъчена гордо.

По пладне Томас вече чуваше тътена на големия водопад и предположи, че вече са близо до Весел камък, макар че възвишенията наоколо стесняваха гледката. Шумът се засилваше постепенно. Скоро лодката мина под широк мост, а малко след това преодоляха и последния завой на реката, за да навлязат в езерото под водопада.

Езерото беше голямо и почти кръгло, от запад го обрамчваха гилдени и ели. Отвесната канара се извисяваше две хиляди стъпки над него и сините струи падаха гръмовно от платото. Водата на езерото беше чиста и хладна като измит от дъжда простор и Томас виждаше ясно камъните по дълбокото дъно.

Чворести джакаранди с нежни сини цветчета се бяха вкопчили в мокрите камъни в подножието на водопада, но по източния бряг на езерото почти не се виждаха дървета. Там имаше два големи кея и по-малки пристани за товари. Томас зърна лодка като тази, която го докара до единия кей, а до пристаните — по-малки съдове и салове. По заповед на Куаан конниците издърпаха лодката до другия кей и двама от бойците я завързаха. Предводителят събуди кротко Сол по сърцето.